Решение № 9357 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2018 г.

Решение № 9357 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Халил от [населено място], [община], против Решение № 817/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 823/2018 г. по описа на Административен съд Хасково. С решението е отхвърлено оспорването против Решение № 1012 – 26 – 156 - 1/01.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, както и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] - 2140 – 26 – 404/22.05.2018 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и е осъден да заплати разноски в размер на 100. 00 лева. Излага съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението на съда и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на НОИ - Хасково в писмено становище по делото оспорва основателността на касационната жалба и моли да се отхвърли. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил оспорването против Решение № 1012 – 26 – 156 - 1/1.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, както и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] - 2140 – 26 – 404/22.05.2018 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково. Със заявление от 21.10.2015 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст във вр. с чл. 68, ал. 1 – ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Разпореждане № [ЕГН]2140 – 26 – 135/19.02.2016 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Хасково е отказал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Халил от [населено място]. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението - 21.10.2015 г. Халил е имал навършени 65 години и 8 месеца, но няма изискуемия действителен стаж от 15 години, защото има 13 години 09 месеца и 16 дни, съответно не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Органът не е зачел за действителен осигурителен стаж времето от 30.06.1969 г. до 15.08.1970 г., когато лицето е отбивало редовна военна служба. С последващо заявление вх. № 2113 - 26 - 128/01.02.2018 г. А. Халил отново е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението се прилага Решение № 364/14.06.2017 г. на Районен съд Хасково, влязло в сила на 5.07.2017 г., с което се признава за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр. Хасково, че А. Халил има трудов стаж, като "изолировчик" 3-ти разряд, в Управление "Строителни изолации"- гр. Стара Загора за времето от 6.07.1977 г. до 1.04.1978 година. С Разпореждане № [ЕГН] / 2140 – 26 – 404/22.05.2018 г. на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, отказва да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, защото приема, че към датата на подаденото заявление – 1.02.2018 г. лицето има навършена възраст - [възраст], но няма изискуемия действителен осигурителен стаж - 15 години, а има 12 години 11 месеца и 02 дни. С разпореждането не е зачетен за действителен осигурителен стаж времето, през което лицето е отбивало редовната си военна служба от 30.06.1969 г. до 15.08.1970 г. -1 година 1 месец и 16 дни. При преценка правото на пенсия и в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в сила от 7.04.2017 г., органът е счел, че осигурителният стаж от първа и втора категория не се превръща в трета категория, тъй като това правило е относимо само в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С Решение № 1012 – 26 – 156 – 1/1.08.2018 г. директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата на Халил против разпореждането от 22.05.2018 година. С обжалваното решение на първоинстанционния съд оспорването на А. Халил на административния акт е счетено за неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е определил естеството на съдебния спор в съответствие с относимите по делото факти, който се свежда до това има ли жалбоподателят 15 години действителен осигурителен стаж, за да му се признае правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Съдът законосъобразно е приел периода от време на отбиване на наборна военна служба, като "действителен осигурителен стаж" по см. на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това той следва да се включи към доказания осигурителен стаж за правото на пенсия. Законосъобразен е изводът на съда, че с оглед приложението на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, стажът положен при отбиване на наборна военна служба следва се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите тогава разпоредби. За времето от 1.01.1968 г. до 25.09.1968 г. съдът в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 4 НПОС в релевантната редакция е изчислил, че осигурителният стаж на лицето възлиза на 8 месеца и 7 дни, а не както органът е посочил в акта – 7 месеца и 12 дни. Определен по този начин от административния съд действителният осигурителен стаж на А. Халил е 14 години 10 месеца и 8 дни, но е недостатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, защото лицето няма минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Независимо, че органът е изчислил този стаж в противоречие с материалните норми, след като той не е доказан в минималния размер посочен в чл. 68, ал. 3 КСО, не се налага отмяна на съдебно решение и връщане на делото като преписка на административния орган, в каквато насока за изложените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт. По административната преписка и в хода на първоинстанционното дело не са ангажирани доказателства, които да водят до обоснован извод за съществуващ друг освен така зачетения от съда действителен осигурителен стаж на А. Халил. С оглед на изтъкнатите съображения Административен съд Хасково е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и при направено своевременно искане на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, същото му се следва в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение