Решение № 4874 от 9.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП против Решение 19 от 22.07.2022 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. 40/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03001821001668-091-001/18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 315/12.01.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Т. Алексиева са установени задължения, както следва: 1. Данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. - главница 14. 00 лв. и 3, 51 лв. - лихви; 2. Задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на главница 2662, 08 лева и лихви - 837, 53 лв.; 3. Задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на главница 1468, 80 лева и лихви - 465, 40 лева; 4. Задължителни здравноосигурителни вноски за ДЗПО УПФ самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на главница 918, 00 лева и лихви - 290, 87 лева и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 610 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, заедно с разноските за държавна такса. Ответникът по касационната жалба Т. Алексиева, оспорва същата чрез пълномощника си адв. Б. Димитрова и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд - Русе, като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. В хода на ревизионното производство на Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД са връчени искания за представяне на писмени обяснения и писмени документи, в отговор на което тези трети лице са представили записани на оптичен носител данни в табличен вид и снимки на платежни документи за изплатени в брой суми по наложени платежи. С оглед така получените данни органите по приходите са приели, че ревизираното лице Т. Алексиева е извършвала търговска дейност, свързана с продажби на стоки /дрехи/, които стоки е изпращало на клиентите си с товарителници, а заплащането им е извършвано с наложни платежи, сумите по които е получавало чрез РКО. Обоснован е извод за наличието на данни за укрити приходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основите за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ДДС, както и задължителните осигурителни вноски, ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да отмени РА, първоинстанционния съд е обосновал недоказаност на констатацията за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т.1 и т. 2 ДОПК, поради което не може да се приложи правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК за истинност на констатациите на издадения ревизионен акт, като при условията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест, относно релевантните факти за установяване на претендираните публични задължения, което прави издаденият ревизионен акт незаконосъобразен. Според съда само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. От значение за установяване получаването на приходи са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи /снимките на РКО и ППП не са такива, а и не са електронни документи/ и съответно при липсата на такива документи по административната преписка, направените изводи от приходната администрация са необосновани. Приел е, че този извод не се променя и след като в съдебното производство е изискано с нарочна молба от третите лица - "Еконт" ООД и "Спиди" АД да представят оригинали на първичните документи (товарителници и документи за изплатени суми разписки за получени пощенски преводи и разходни касови ордери), които касаят изпратени пратки и получени суми от Алексиева за периода от 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., доколкото от получените отговори се установило, че товарителници не се съхраняват, а само от "Еконт" ООД са представени малка част от оригиналите на платежните документи, без други първични документи. Съдът е констатирал, че приетите в съдебното производство в оригинал платежни документи не са всички, на които се позовават приходните органи /от "Еконт Експрес" ООД те са само за 2017 година/. Отделно от това е приел, че сам по себе си фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателства, не установяват тезата на органите по приходите за неотчетени доходи от осъществена от ЗЛ търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на РКО и ППП не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени именно от РЛ сделки по продажба на стоки на дребно. Обоснован е краен извод, че не са налице основания за провеждането на ревизията по особения ред, съответно и начисляване на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обективираните в РА констатации се подкрепят от доказателствата по делото и са доказани основания за провеждане по особения ред на чл.122 от ДОПК. Правилно съдът е установил, че всички събрани в хода на ревизията доказателства, представени от трети за производството лица - "Еконт" ООД и "Спиди" АД включват технически носители на данни, като безспорно е установено, че не са представени документи в оригинал и/или заверено копие в хода на ревизионното производство. След повторно искане с нарочна молба до третите лица - "Еконт" ООД и "Спиди" АД да представят оригинали на първичните документи (товарителници и документи за изплатени суми разписки за получени пощенски преводи и разходни касови ордери), които касаят изпратени пратки и получени суми от Алексиева за периода от 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., такива не са представени, с изключение, че куриерската фирма "Еконт" ООД е представила малка част от оригиналите на платежните документи, които касаят само периода 2017г., без други първични документи, а куриерската фирма "Спиди" АД не е представила оригинални документи с обяснение, че са унищожени. Трайно се приема в практиката на ВАС, че техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Разпечатки на данните от техническите носители, получени от "Еконт експрес" ООД или от Спиди ЕАД, в хода на ревизията, не са направени от ревизиращия екип и не се съдържат в административната преписка. Не е направен анализ на данните, съдържащи се както в таблиците, така и в снимките на РКО, предоставени от "Еконт експрес" ООД, които би следвало да доказват получаването от ревизираното лице на изплатени суми по наложени платежи в посочените в РА размери. Правилно е посочил АС- Русе в мотивите на своето решение, че предоставените снимки от куриерските фирим на технически носители на РКО не представляват електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Според определението на електронен документ в чл. 3, т. 35 от регламента това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Това е така, защото автор на електронното изявление съгласно чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Таблиците са изготвени и представени като електронен документ от лицето, което ги е подписало с квалифициран електронен подпис, но РКО не са изготвени като електронен документ, подписан от получателя на сумите с електронен подпис. Обосновано, съдът е приел, че фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателства, не установяват тезата на органите по приходите за неотчетени доходи от осъществена от ответника по касация търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на РКО и протоколи за приемане и предаване не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени именно от ревизираното лице сделки по продажба на стоки на дребно. По делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити доходи и недекларирани такива, поради което съдът правилно е заключил, че липсва правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2018 г. във вида и размера, установен от приходните органи, въз основа на данни за получени приходи, констатациите за каквито се явяват оборени и правилно е отменил РА, в частта на определения данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. - главница 14.00лв. и 3,51 лв.-лихви като незаконосъобразен. Правилни са констатациите на съда за материална незаконосъобразност на установените задължения за ЗОВ, предвид недоказаност на правопораждащия юридически факт - осъществяване на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 600 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение