Решение № 378 от 4.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1126/2015 г.

Решение № 378 от 4.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1126/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Г. М. срещу решение № 217 от 1.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 471/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 - 3 НПК. Твърди се, че съдът не е отговарял на субективния критерий за безпристрастност, което се установявало от конкретно използвани изрази в мотивите на въззивното решение; че съдът не е обсъдил доводите на защитника, в частност, съображенията за относително ниската степен на обществена опасност на самото престъпление, а пропускът е довел до явно несправедливо наказание, наложено на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване по размер на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Ж.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 31.03.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 814/2015 г. подсъдимият П. Г. М. е признат за виновен в това, на 29.11.2014 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив да е направил опит за отнеме чужди движими вещи на обща стойност от 741,40 лева от владението на К. Д. К. -Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение - затвор, приложена е разпоредбата на чл. 59 НК и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 217 от 1.07.2015 г. по в. н. о. х. д. № 471/2015 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място се изтъкват съображения за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е от категорията на "абсолютните" и предпоставя безусловна отмяна на въззивното решение. Твърди се, че с оглед на субективния подход, възприет от Европейския съд по правата на човека, членовете на въззивния съдебен състав не са били безпристрастни. Личното пристрастие се установявало от съдържанието на въззивното решение и в частност от изрази като: очевидно, основателни резерви, за съжаление, "самопризнание" (чрез поставянето му в кавички). Доводите не могат да бъдат възприети. Мотивите на въззивното решение не разкриват предубеждението на съдебния състав, който се е произнесъл по същество на делото. След детайлен анализ и преценка Софийският апелативен съд не се е съгласил с отчетени от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства. Приел е, че подсъдимият М. не е направил самопризнание на досъдебното производство, тъй като според обясненията, той се считал за набеден от свидетелите като извършител на грабежа; че формално изразеното от подсъдимия съжаление (критичност) не следва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство; че първоинстанционният съд е пропуснал да отчете сериозния обем на упражнена принуда по отношение на пострадалата при извършването на грабежа. Използваните изрази в пространните съображения на съда, които подчертава жалбоподателят, не са имали никакво определящо значение при решаване на въпроса за размера на наказанието и по естеството си не са в състояние да засегнат презумпцията за безпристрастност, от която се ползва съдът. Тяхната употреба е била само излишна, тъй като присъствието им с нищо не е спомогнало за по-голямата убедителност на самото въззивно решение. Ето защо, липсва нарушение на справедливия процес по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, респ. съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което да доведе до отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е било отчетено, че деянието представлява опит. Оплакването на жалбоподателя за необсъждане на доводите в този аспект, които били навеждани от защитата, не отговоря на съдържанието на въззивното решение. Преценката на неговата тежест и на останалите релевантни обстоятелства, в т. ч. изтъкнатите от въззивния съд отегчаващите отговорността на подсъдимия (предходни осъждания, извън квалификацията на опасен рецидив и преимуществено за грабежи, продължителност и интензивност на упражнената принуда под формата на сила и заплашване) не оправдават претендираната явна несправедливост, която да налага намесата на Върховния касационен съд за допълнително намаляване по размер на наложеното наказание. Предвид отсъствието и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК