Решение № 4227 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2009 г.

Решение № 4227 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Румен Атанасов Ваташки, гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин" № 1, бл. 25, вх. "К" срещу решение № 150 от 1.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, и за необосновано. Налице е несъответствие между изводите на Комисията и направените заключения в мотивите на решението. Комисията неправилно е приела, че с изказването си жалбоподателят е създал тормоз на двама православни духовници. Това не съответства на приетото в закона съдържание на термина "тормоз". Необяснимо как представените оскъдни доказателства по преписката са подведи от Комисията към фактическия състав на пряката дискриминация и тормоз на основата на признаците религия, етнос, обществено положение и политическа принадлежност. Изнасянето на верни обстоятелства за дадено лице не може да се квалифицира като дискриминация спрямо него. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. В жалбата не се излагат доводи срещу решението на комисията. Единственото възражение е, че не може да се осъществи тормоз тогава, когато се изнасят верни сведения и факти. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Евгений Николов Райков (архимандрит Евгений), Христо Христов Мишков (йеромонах Никанор), Борис Янков, Александър Методиев Антов, Петър Божков Аначков, Стойне Русенов Велков, Горяна Велинова Панайотова, не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на архимандрит Евгений и йеромонах Никанор срещу Румен Атанасов Ваташки. В хода на производството Комисията установила, че на 3.02.2009 г., на редовна пресконференция на политическа партия "Атака" в гр. Перник областният координатор Румен Ваташки направил изказване, насочено към архимандрит Евгений и йеромонах Никанор. В изказването си Ваташки посочил, че "близостта на двамата православни монаси с върхушката на Движението за права и свободи и с обръча от фирми, близки до Движението, които подлагат безогледно на сеч горите в Брезнишко, до голяма степен компрометират Българската православна църква". Казал, че "двамата са бивши разколници, работили срещу устоите на Българската православна църква". Наред с това "по информация на местни жители, според регистрите горите на Гигинския манастир са 450 дка. В последствие се оказа, че тези гори са около 5 000 дка." По отношение на йеромонах Никанор посочил, че е "известен с това, че е бил брокер преди да стане монах в Гигинския манастир, сега се превърна в брокер на Движението за права и свободи". Освен това казал, че "за нас е неприемливо двама клирици на Българската православна църква да се държат като истински феодали по отношение на жителите на брезнишките села" и че "тяхното поведение е в разрез с българските православни традиции". Освен това добавил, че "Отец Никанор е известен и с антибългарските си изказвания". Посочил, че по време на воденото от него предаване по повод рождения ден на Дарик радио поканил именно Нихат Кабил и заявил "че ще се оправим тогава, когато тази територия, която носи географско название България, се наследи от други някакви хора". Като завършък добавил, че "можем определено да кажем съвсем определено, че Евгений и Никанор са зависими и са свързани с финансовите далавери на Движението за права и свободи в област Перник". Комисията установила, че на 24.09.2007 г. е учредено сдружение "Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян" вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с решение № 4 от 3.01.2008 г. на Пернишкия окръжен съд. Сдружението се представлява от председателя на Управителния съвет - Нихат Кабил. Същият е чл. на политическата партия - Движение за права и свободи, и бивш министър на земеделието. Една от целите на сдружението е възстановяване на сградния фонд на манастира "Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян". Инициативата на сдружението е получила широка подкрепа в обществото като с дарения за възстановяване на манастира са участвали различни политически и обществени личности. Комисията е установила също, че Румен Ваташки е областен координатор на политическа партия "Атака", политик и в това си качество публична личност. Същият не оспорва авторството на изказването. Сочи само, че това е политически коментар. При така установената фактическа обстановка Комисията е приела, че изказването на Ваташки не само е стигнало до неопределен кръг лица, но е в състояние да създаде негативен образ на двамата свещенослужители в обществото. Това има за резултат накърняването на личното достойнство на монасите, създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда и го е квалифицирала като тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация на основата на признаците религия, етнос, обществено положение и политическа принадлежност. Приела е, че деянието, като извършено на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, следва да се квалифицирал като множествена дискриминация по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Комисията е изложила подробни мотиви за конституционното правото на свободно изразяване на мнение и разпространяването му и възможностите за неговото ограничаване с оглед ненакърняване на правата и доброто име на другиго. За така установеното деяние Комисията, на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за дискриминация, предписала на Ваташки да се въздържа в бъдеще от изказвания, които имат процесната цел и резултат, и да публикува за своя сметка извинение за направените от него изявления и диспозитива на решението. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбата на Румен Ваташки е неоснователна. Видно от изложеното и поведението на страните в хода на съдебното производство по делото няма спор за факти. Фактическата обстановка е установена правилно от административния орган и настоящият състав я възприема изцяло. При така установената фактическа обстановка спорен по делото е въпросът правилно ли Комисията е подвела установените факти към хипотезата на правната норма на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация и правилно ли са определени дискриминационните признаци по чл. 4, ал. 1 от закона. За да е налице тормоз е необходимо да се установи дали процесното деяние е целяло или постигнало като резултат създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда и дали е накърнило достойнството на лицата. Видно от доказателствата по делото изказването на Румен Ваташки акцентира върху религиозния статус на двамата свещеници, връзките им с друг етнос, които счита за осъдителни, общественото им положение и политическата принадлежност. На базата на тези признаци и на твърденията за извършени незаконосъобразни действия с изказването си той цели, а видно от показанията на разпитаните по преписката свидетели, и постига формирането на враждебна, срамна, унизителна и обиждаща за тях среда. Наред с това, видно от доказателствата по делото и основно обясненията на йеромонах Никанор и показанията на свидетелката Граховска, изказването е довело до уронване на достойнството на личността на двамата свещеници. Ирелевантно за осъществяването на тормоз е законната цел, която Ваташки, видно от обясненията му пред Комисията и изложеното в жалбата, счита, че преследва, а именно разкриването на незаконосъобразни действия на двамата монаси. Забраната за тормоз по закон е абсолютна. Това означава, че третиране, което накърнява достойнството на човека и създава враждебна среда не може да бъде оправдано дори със законна цел. Съществуват други, законово допустими начини и средства, за постигане на законната цел. Именно това е и смисъла на прокламираната в преамбюла на Конституцията на Република България вярност към общочовешките ценности, включително търпимостта, приемането за върховен принцип правата на личността и нейното достойнство, и решимост за създаване на демократична и правова държава. С оглед на приетия от Комисията признак политическа принадлежност следва изрично да се посочи, че правилно Комисията приема, че тормозът е осъществен и на основаната на този признак. Вярно е, че изначално статуса на двамата свещеници не може да се свърже с принадлежност към каквато и да било политическа партия. Т. е. те нямат личностна идентификация по признак политическа принадлежност. Важното в случая обаче е не дали те наистина имат такава идентификация, а как Ваташки ги възприема. А той осъществява процесното третиране именно защото ги възприема като политически принадлежащи, като обвързани политически с определена политическа партия. Същото важи и за признака етнос. За Ваташки, видно от изказването, поддържането на отношения с представители на друг етнос, и то конкретно на един, е достатъчно основание за третирането на свещениците по начин, който да урони достойнството им и да създаде враждебна спрямо тях среда. Връзките със сочената етническа група се представят като неморални, а това препятства правото на личността да осъществява свободно от предразсъдъци и безпрепятствено общуване. Както правилно е посочила в мотивите си Комисията налице е и още един важен фактор за съставомерността на извършеното от Ваташки - публичният характер на деянието. Самият жалбоподател не оспорва, че процесното деяние е извършено на публична редовна пресконференция, по начин, който позволява достигането му до неограничен кръг лица. Безспорно е, че публичността на деянието е един от основните фактори, допринасящи съществено за унижението и за създаването на враждебна, срамна и унизителна среда. В подробни и аргументирани мотиви, споделяни от настоящия състав, Комисията е изложила мнението си относно съотношението между конституционно гарантираното, в чл. 39, ал. 1, право на свободно изразяване на мнение и на разпространяването му чрез слово и ограниченията, които Конституцията, основно чл. 39, ал. 2, и международните актове, по които България е страна, главно чл. 10, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, допущат. Този въпрос, в контекста на конкретния казус е важен, тъй като тангира с деянието, предмет на антидискриминационната норма на чл. 5. Въпросът за съотношението между правото на свободно изразяване на мнение и другите основни права на гражданите, винаги се решава конкретно, с оглед значимостта на другия, конституционно защитен интерес. В случая другият, конституционно защитен интерес е правото на достойнство на човека. Това право, гарантирано в чл. 4, ал. 2, както и чрез общото правило на чл. 57, ал. 2 на Конституцията, и посочено като ненакърнимо право, което трябва да се зачита и защитава, в чл. 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз, дава основание да се приеме, в рамките на необходимото, ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение. В противен случай не би могло да се осигури развитието на демократично и толерантно общество. Изложеното по-горе дава основание да се приеме, че единственото твърдение на жалбоподателя за неправилност на оспореното решение - фактът, че дискриминация не може да има, когато се говори истината, е неоснователно. С действията си Румен Ваташки е извършил тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., на основата на признаците етнос, религия, обществено положение и политическа принадлежност. За така установеното деяние Комисията, на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за дискриминация, предписала на Ваташки да се въздържа в бъдеще от изказвания, които имат процесната цел и резултат. На същото основание му предписала и да публикува за своя сметка извинение за направените от него изявления и диспозитива на решението. Това второ предписание е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗоД определя принудителните административни мерки, които при осъществяване на хипотезата на нормата, могат да бъдат налагани. Между тях не са публикуването на извинение и на диспозитива на решението на Комисията в определено печатно издание. Тъй като това са мерки на принуда от страна на държавата те не могат да бъдат тълкувани разширително и да бъдат допълвани с невизирани в нормата форми. С оглед на това решението в тази му част, като противоречащо на закона, следва да бъде отменено. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, с изключение на посочената по-горе принудителна административна мярка, не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което решението в останалата част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,