Решение № 127 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2020 г.

Решение № 127 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Благоев, действащ като ЕТ "Б. – Г. Благоев" от [населено място], [област], срещу решение № 440 от 06.03.2020 г. по адм. д. № 1159 по описа за 2019 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 19087059 от 21.10.2019 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. Благоевград. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Благоевград, е оспорил касационната жалба. Ответницата М. Шакина от [населено място], [област], не е взела становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка Върховният административен съд установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е постановление изх. № 19087059 от 21.10.2019 г. на контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "Б. – Г. Благоев" като работодател и М. Шакина като работник на длъжност "мияч" в обект "Закусвалня" в гр. Разлог, считано от 10.10.2019 г. С постановеното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен контролен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в момента на проверката на 10.10.2019 г. лицето е заварено да изпълнява трудова дейност като мияч в експлоатирания от фирмата търговски обект, при създадена от възложителя на работата организация на работа, с негови средства и материали, при установено работно време и уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 20 лв. Правоотношението е трудово и следва задължително да бъде скрепено с трудов договор. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 (сега ал. 5) от АПК. С разпореждане от 09.12.2019 г. първоинстанционният административен съд е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест. На оспорващия едноличен търговец е указано да представи писмени доказателства и евентуално да ангажира други доказателства за установяване на твърдените в жалбата му факти и обстоятелства. В първоинстанционното съдебно производство страната е била представлявана от упълномощен адвокат, който не е направил доказателствени искания. Не се установява процесуално бездействие на съда, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. В изявлението на оспорващия не са установени формални грешки и неясноти и не се установяват обстоятелства, за които съдът е следвало да окаже съдействие и да даде изрични указания какви доказателства да бъдат представени. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за немотивираност на обжалваното съдебно решение. При спазване на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът е изложил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Обсъдил е всички доказателства и доводи на страните, относими към предмета и изхода на спора. Обосновано съдът е приел, че събраните в хода на административното производство писмени доказателства (собственоръчно попълнена декларация от работещото лице) е надлежно и годно доказателство за установяване на фактите, изложени в оспорения административен акт. Ирелевантни към спора за действително престиране на работна сила и прилагането на материалния закон са въпросите колко точно дни лицето е полагало труд в обекта. Ако работничката в деня на проверката се е намирала за първи път в кухнята на обекта само за "да огледа" с оглед евентуалното й назначаване на обявено свободно работно място, както се твърди в касационната жалба, то жалбоподателят е следвало да изпълни дадените му указания и да представи доказателства за установяване на този факт, от който би черпил изгодни за себе си правни последици. Такива доказателства не са представени, вкл. относно твърдяното обстоятелство, че извършилите проверката длъжностни лица са диктували на работничката как да попълни декларацията по чл. 402 от КТ. В хода на проверката, извършена в присъствие на съпругата на управителя на фирмата, завареното в кухнята на обекта лице М. Шакина е попълнило и подписало декларация, в която е отразило, че работи в закусвалнята от 10.10.2019 г. с работно време от 10 ч. до 16 ч. при уговорено дневно възнаграждение от 20 лв. Не е било нарушено правото на защита на едноличния търговец, който е бил представляван от упълномощен представител. В момента на проверката са заварени на работа няколко работници, между които М. Шакина, която в облекло за работа е режела зеленчуци и е миела съдове. Първоинстанционният административен съд правилно не се е доверил на обясненията на М. Шакина, дадени в съдебно заседание, че при изпълнение на описаните трудови функции само е гледала какво правят другите, за да види "как стоят нещата". Дадените обяснения са неубедителни и противоречат на писмената декларация за извършвана работа при уговорено работно време и трудово възнаграждение. Фактическите констатации на съда не са опорочени от допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) изисква отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. При договорено престиране на работна сила на постоянно място на работа, при създадена от страна на възложителя на работата организация на труда и под негов контрол, е налице трудово правоотношение. На основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Оспореното постановление е издадено от компетентен орган при наличие на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил оспорването, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,