Решение № 7022 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение 10069/24.03.2025г., постановено по адм. дело 7608/2024г., на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221123006138-091-001/14.03.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - София, потвърден с негово решение 865/25.06.2024г., с който на И. В. К. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК в качеството му на управител на Алагон Импекс ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС главница в размер на 415 474.80лв. и лихви за забава в размер на 84 502.95лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на И. К. в качеството му на управител на "Алагон Импекс" ЕООД. Сочи се, че е доказано по непротиворечив начин, че РЛ е било управител на посоченото дружество за ревизираните периоди и като такъв е декларирал неверни данни в дневниците за продажби фактура от 28.02.2022г., с получател Екс 22 ЕООД, с управител същото лице, с която е сторнирал КИ 2/15.03.2022г., както и фактури по които получател е Алагон Импекс ЕООД, без да е налице реалност на доставките, за което има издаден на дружеството РА, влязъл в сила. Сочи се, че задълженията поети от Алагон Импекс ЕООД се осигурява данъчно предимство за Алагон Трейдинг ЕООД, доставчик и с управител РЛ. Именно чрез ползването на документи с невярно съдържание РЛ, в качеството му на управител е укрил факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, които по закон е бил длъжен да обяви. Налице е причинно-следствена връзка от поведението на управителя и нанесена щета за бюджета, поради наличието на данъчно предимство за свързаното с него лице. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на РЛ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба И. В. К., чрез процесуален пълномощник, оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на АССГ е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Р-22221123006138-091-001/14.03.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - София, потвърден с негово решение 865/25.06.2024г., с който на И. В. К. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК в качеството му на управител на Алагон Импекс ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС главница в размер на 415 474.80лв. и лихви за забава в размер на 84 502.95лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че РЛ е било управител на Алагон Трейдинг ЕООД през ревизирания период и през февруари 2022г. е декларирало продажба на материали на Екс 22 ЕООД, което е начислило ДДС в размер на 53 040лв., като продажбата е сторнирана с КИ през март 2022г. Установено е още, че за периода април май 2022г. и от юли септември 2022г. дружеството е декларирало в дневник за продажби 6бр. доставки на стоки и материали, във връзка с което е начислило ДДС в размер на 415 474.80лв., като със СД по ЗДДС за февруари, април, май и от юли до септември 2022г. е деклариран данък за внасяне в размер на 415 474.80лв., който не е внесен. Установено е, че за събиране вземанията на Алагон Импекс ЕООД е образувано ИД 221190584/2022г. и не са наложени обезпечителни мерки, тъй като дружеството не притежава активи. Установено е още, че през процесните периоди Алагон Импекс ЕООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с Екс 22 ЕООД и Алагон Трейдинг ЕООД управител на тези дружества е РЛ. С РА Р-22221422004358-091-001/06.03.2023г. са установени задължения по ЗДДС на Алагон Трейдинг ЕООД за периода от 01.04. 04.07.2022г. и от 22.07.-31.07.2022г. С РА Р-2222142222004903-091-001/26.04.2023г. са определени задължения по ЗДДС на Алагон Трейдинг ЕООД за август 2022г. С цитираните РА е отказано право на ДК по издадени фактури от Алагон Импекс ЕООД за процесните периоди в размер на 402 480лв. Данъчния орган е формирал извод, че РЛ е знаело за извършваната търговска дейност и декларираните задължения по ЗДДС на Алагон Импекс ЕООД за процесните периоди, тъй като е управител на дружествата, между които е осъществяване привидна търговия. Според данъчния орган с оглед свързаността между дружествата и декларираните неверни данни в дневниците за продажби са документирани нереално извършени доставки на стоки. РЛ като управител на Алагон Импекс ЕООД е укрило факти и обстоятелства, като е подал неверни СД и неправомерно е начислил ДДС и по този начин е осигурил данъчно предимство за Алагон Трейдинг ЕООД. В обобщение е прието от ревизиращия екип, че И. К. е реализирал фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и е ангажирана отговорността му по този текст. След анализ на събраните доказателства, решаващият състав е приел, че оспореният РА е издаден в нарушение на материалния закон. Прието е, че РЛ е бил управител на Алагон Импекс ЕООД и че задълженията на дружеството са в размер на 415 474.80лв. за начислен, но невнесен ДДС. Прието е обаче, че недопустимо ревизиращия орган е обединил ревизия на дружеството и на РЛ, като е следвало установяване задълженията на дружеството да се развият в отделно производство, както изисква нормата на чл. 108 от ДОПК. АССГ е посочил, че липсва втората предпоставка за реализиране отговорността по чл. 19 от ДОПК поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, необявени пред органа по приходите или публичния изпълнител, тъй като факта, че данъчната администрация не е могла да предприеме резултатни действия за събиране на дълга от Алагон Импекс ЕООД, не обуславя неправомерни и умишлени действия на управителя за събиране задълженията на дружеството. Според АССГ не е налице и причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задължението, тъй като следва да се установи имущественото състояние на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на управителя по укриване на факти и обстоятелства. Установено е, че дружеството Алагон Импекс ЕООД не е имало потенциал за извършване на доставки и не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на негови задължения т.е. дружеството няма промяна в имущественото си състояние, нито преди твърдените от органа по приходите действия на управителя, нито след предполагаемото укриване на факти и обстоятелства. В решението първоинстанционния съд е изложил и доводи за липсата и на четвъртата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК липсва изследване и анализиране имущественото състояние на Алагон Импекс ЕООД, като данъчния орган само е посочил, че е налице неплатежоспособност на дружеството, но това не е достатъчно да се приеме, че е спазена поредността за събиране на дълга по чл. 20 от ДОПК. В обобщение АССГ е формирал извод, че оспореният РА е незаконосъобразен, с оглед на което следва да бъде отменен. Решението е неправилно. Действащата редакция на чл. 19, ал. 1 ДОПК - ДВ бр. 63 от 2017г., в сила от 04.08.2017г., предвижда, че когато управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за непогасеното задължение. Граматичният анализ на визираната норма сочи, че ангажирането на личната отговорност на управител на задължено юридическо лице изисква кумулативното наличие на елементите от регламентирания фактически състав: 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски. Безспорно, както е прието и от първоинстанционния съд, е установено, че за процесните ревизирани периоди И. К. е притежавал качеството управител на Алагон Импекс ЕООД и че задълженията на дружеството са в размер на 415 474.80лв. за начислен, но невнесен ДДС. Противно на изложеното от решаващия съд от събраните по делото доказателства се установява втората предпоставка за реализиране отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 1 от ДОПК действия на ревизирания определящи се като укриване на факти и обстоятелства, които той е бил длъжен да заяви пред органа по приходите и/или публичния изпълнител. По делото безспорно е установено наличието на издадени и не оспорвани РА по отношение на Алагон Трейдинг ЕООД, сочен като получател по доставки извършени от Алагон Импекс ЕООД и двамата с управител И. К.. Установено е, че е отказано право на ДК на Алагон Трейдинг ЕООД поради липса на реалност на доставките, но въпреки това, РЛ като управител на Алагон Импекс ЕООД е декларирало тези данни в СД по ЗДДС за процесните периоди. Правилно в касационната жалба при тези данни се сочи, че няма значение как ще се установят наличието на задължения дали с РА или с подаване на данъчна декларация, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като специална такава, търсеща личната отговорност на определен вид трети лица, изисква само и единствено да се установи наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, но не сочи по какъв начин това следва да се извърши. Подаването на данъчна декларация от данъчнозадължено лице има за цел да обяви, да уведоми данъчния орган за наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл. 124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица за подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. Едва при съмнение относно тези обявени задължения, органа има възможност да отпочне проверка и/или ревизионно производство. В конкретния случай задълженията на Алагон Импекс ЕООД са именно тези, които самото дружество е определило със СД по ЗДДС. В дневниците за продажби за процесните периоди Алагон Импекс ЕООД е включило единствено фактурите издадени към Алагон Трейдинг ЕООД, като липсва спор относно размера на задълженията, за да се стигне до образуване на ревизионно производство срещу подателя на декларацията. Предвид горното настоящата съдебна инстанция приема, че Алагон Импекс ЕООД има задължения в размер на 415 474.80лв., така както са посочени от самото дружество в подадените от управителя му И. К. СД по ЗДДС за процесните периоди. Именно чрез подаване на данни посредством СД по ЗДДС управителя на дружеството е заявил неверни факти и обстоятелства, като по този начин е укрил сведения, които е бил длъжен по закон да предостави в тяхната пълнота и вярност. С оглед установената свързаност между дружествата Алагон Импекс ЕООД доставчик и Импекс Трейдинг ЕООД получател на стоки и доставки по смисъла на § 1, т. 3, бук. д от ДР на ДОПК следва да се извърши и преценка за наличие на специфични отношения между двете дружества, управлявани от едно и също физическо лице. Както е посочено и в касационната жалба И. К., като управител на дружествата няма как да не е знаел, че чрез задълженията на Алагон Импекс ЕООД се осигурява данъчно предимство за Алагон Трейдинг ЕООД, тъй като първото дружество не внася в бюджета декларираното ДДС, а второто следствие на това деклариране намалява резултата си за внасяне, приспадайки ДК по издадените му фактури, като не внася реално дължимия ДДС. Именно РЛ, в качеството му на управител, чрез своите действия по подаване на данни в СД по ЗДДС, е укрил факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, тъй като това е довело до несъответствие между декларираното и действителното положение РЛ, като управител е бил наясно, че издава фактури, които не отразяват реални доставки респек. Алагон Трейдинг ЕООД е ползвало ДК по тези фактури, издадени единствено с цел реализиране на данъчно предимство. Налице е и наличие на причинно-следствена връзка между укритите факти и обстоятелства от управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията от основания длъжник. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в схемата по извършените фиктивни сделки между двете дружества, с управител РЛ, не са участвали трети лица, нито управителя е упълномощил трети лица да извършват договорените сделки. Установява се безспорно и друго доставчика Алагон Импекс ЕООД през ревизирания период не притежава никакви активи, а и липсват доказателства за извършено плащане между доставчик и получател. При тези факти следва да се приеме, че в нито един момент Алагон Импекс ЕООД не е могло да заплати декларираните по СД задължения, като този факт е бил известен на управителя, при деклариране на неверните данни в СД по ЗДДС. Неправилен е и извода на АССГ за липсата на доказателства относно невъзможността за събиране на вземането. Видно от приложената Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице и разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение се установява липсата на каквито и да са активи на Алагон Импекс ЕООД които да бъдат осребрени за да покрият задълженията му към бюджета т.е. налице е невъзможност за събиране на задълженията на дружеството и по този начин правилно е реализирана отговорността на управителя на дружеството, предвид нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Съгласно изложените по горе мотиви на касационната инстанция за законосъобразно ангажирана отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 ДОПК, се дължат и лихви върху него, предвид мотивите изложени в Тълкувателно решение 5/29.03.2021г. на Върховния административен съд по т. д. 7/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, с което е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник и с постановеното решение на СЕС Като е приел, че оспореният РА е незаконосъобразен и е отменил същия, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Следва се отмяна на решението и в частта за разноските. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи общо на сумата от 49 298.22лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. и д.т. в размер на 1 700лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение