Решение № 2378 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2020 г.

Решение № 2378 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Първомай-БТ" АД със седалище в гр. Първомай, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Гълъбова. Жалбата е срещу решение № 2017 от 10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1800/2020 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на "Първомай-БТ" АД против заповед № 03-РД/1358 от 1.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на дружеството е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход с ИН № 2902020051 от 24.07.2017 г. УИН29.26.0315/92486 за сумата от 138189, 35 лв. и е отказано одобряване на същото заявление за сумата от 251498, 41 лв., представляваща разликата до общо заявеното обезщетение за загуба на доход от 389687, 76 лв. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена в частта, с която е отказано изплащането на обезщетението за горницата над одобрения размер от 138189, 35 лв. до поискания със заявлението размер от 389687, 76 лв. Претендират се и разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмена молба, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Колева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на "Първомай-БТ" АД срещу заповед № 03-РД/1358 от 1.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на дружеството е отказано одобряване на заявление за обезщетение за загуба на доход с ИН № 2902020051 от 24.07.2017 г. УИН29.26.0315/92486 за сумата от 251498, 41 лв., представляваща разликата до общо заявеното обезщетение за загуба на доход от 389687, 76 лв. С обжалваното решение № 2017 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 1800/2020 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Установено е, че "Първомай-БТ" АД е подало заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" с ИН 2902020051 от 26.03.2015 г. за предоставяне на парично обезщетение – предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. Между дружеството в качеството му на ползвател и ДФЗ е сключен договор № 201557 от 15.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. С договора е одобрена първоначална финансова помощ в размер на 626749, 20 лв., представляваща 75 % от реално извършените и доказани разходи. На 01.07.2015 г. дружеството подало заявление за авансово плащане за изплащане на сумата от 501399, 36 лв., представляваща 80% от общо одобрената първоначална финансова помощ в размер на 626749, 20 лв. Това заявление е одобрено със заповед № 03-РД/1362 от 15.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и сумата по него е изплатена. На 24.07.2017 г. е подадено процесното заявление с ИН 2902020051, с което е заявено изплащането на парично обезщетение за загуба на доход (ПОЗД) в размер на 389687, 76 лв., определен по реда на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (Наредба № 2). Със заповед № 03-РД/3605 от 28.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 8, ал. 5 от Наредба № 2/4.04.2014 г., заявлението е одобрено за ПОЗБ в общ размер от 138 189, 35 лв. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред от "Първомай - БТ" АД. С решение № 1821/10.08.2018 г. по адм. дело № 3493/2017 г. Административен съд - Пловдив я е отменил поради липса на мотиви, а преписката е върнал на органа за ново произнасяне. Решението е оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 13998/21.10.2019 г. по адм. дело № 14222/2018 г. След връщането на преписката административният орган е издал заповед № 03-РД/1358 от 1.06.2020 г., която е предмет на разглеждане в настоящото производство. С обжалваното решение административният съд е отчел, че с мотивите на решението на ВАС по адм. дело № 14222/2018 г. са дадени указания, че за съответствието на оспорения по делото акт с материалния закон следва да се имат предвид разпоредбите на Наредба № 2/4.04.2014 г. в приложимата й редакция към 24.07.2017 г. – датата на подаване на процесното заявление. С оглед на това съдът в мотивите си се е позовал на действащата към момента на подаване на заявлението правна регламентация. Приел е, че в случая ПОЗБ е правилно изчислено по формулата в пункт II от Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/4.04.2014 г., в приложимата й редакция (изм. и доп. ДВ бр. 42/3.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.) Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за приложимост на уредбата, действала към датата на сключване на договор № 201557 от 15.05.2015 г. между "Първомай-БТ" АД и ДФЗ. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (изм. и доп. бр. 42 от 3.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.), за дейностите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход в една от следните форми: разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време (отложено изкореняване), който не надвишава три години или парично обезщетение – предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая касаторът е избрал втората възможност - да получи обезщетение за загуба на доход под форма на парично обезщетение. По силата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 2 заявление за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, според който до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Държавен фонд "Земеделие" заявление за окончателно плащане. В посочения момент възниква както правото на кандидата да подаде заявление, т. е. да му бъде определено и изплатено обезщетението за загуба на доход, така и задължението на административния орган да стори това, поради което следва да намери приложение нормативната уредба, регламентираща възникналите правоотношения именно към датата на подаване на заявлението за обезщетение. В настоящия случай заявление за обезщетение за загуба на доход от "Първомай-БТ" АД е постъпило на 24.07.2017 г. и е приложима действалата към тази дата редакция на Наредба № 2/4.04.2014 г. (изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Към датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия на лозя – 24.07.2017 г., Наредбата вече е била изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2014 г.; изм., бр. 60 и 89 от 2014 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. Изменен е и текстът на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, като съгласно новата редакция, паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане, а не както в старата редакция - за период от три години. Средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха. На практика с тази промяна се въвежда нов начин на изчисляване на дължимото обезщетение. Предвид факта, че това са материалноправни норми, същите имат действие занапред освен при наличие на обратно действие, което законодателят може да им придаде, каквото обаче не е предвидено в Наредбата за изменение на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. При липса на изрична регламентация на заварени случаи, следва да бъдат приложени новите, действащи към момента на издаване на оспорения административен акт правни норми, а именно новата редакция на чл. 8, ал. 2 и приложение № 2 след изменението от 27.11.2015 г. При съобразяване на влязлото в сила на 15.06.2016 г., изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/4.04.2014 г., с което е променена формулата по Приложение № 2 към същата разпоредба на Наредбата, и относимата в процесната хипотеза заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, определяща цената на кг грозде, необходима за изчисляването на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г. в размер на 0, 66 лв, административният орган е приложил именно уредбата, действаща към датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход. Това заявление е различно от заявлението за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", като липсва основание за прилагането на отменена вече редакция на Наредба № 2/2014 г., действала към момента на сключване на договор № 201557 от 15.05.2015 г. между "Първомай-БТ" АД и ДФЗ. Заявлението за обезщетение за загуба на доход е самостоятелно и налага осъществяването на фактически състав, различен от този при заявлението за предоставяне на финансова помощ, като различните моменти на подаването им прави възможно да са приложими междувременно изменени материалноправни разпоредби, какъвто е и процесният случай. Следователно, законосъобразно административният орган е приложил формулата по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата, в редакцията й, действаща към 15.06.2016 г. и при отчитане на данните в преписката относно среден годишен добив от лозовите насаждения само за две предходни години, реалната засадена площ и определената цена на кг грозде със заповед № РД 09-198/14.03.2017 г., при което правилно е изчислил паричното обезщетение за загуба на доход в размер на 138 189, 35 лв. Този извод е потвърден и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл са и дадените указания с решение № 13998/21.10.2019 г., постановено при първото разглеждане на делото от Върховния административен съд по адм. дело № 14222/2018 г. Тези указания, противно на твърденията в жалбата, са задължителни по силата на чл. 173, ал. 2 и чл. 224 от АПК. Поради това дадените с мотивите на решението указания, независимо от това, че актът е отменен на друго основание, са задължителни и съответно са били правилно приложени в административното и съдебното производство. В съответствие с указаното от съда в акта са изложени подборно фактическите и правни основания за издаването му. По изложените по-горе мотиви е и практиката на ВАС по сходни казуси (вж. решение № 4070/20.03.2019 г. по адм. дело № 5052/2018 г.; решение № 6639/7.05.2019 г. по адм. дело № 7990/2018 г. и решение № 1658/6.02.2019 г. по адм. дело № 14077/2017 г.). По тези доводи обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" 150 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,