Решение № 14492 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 915/2017 г.

Решение № 14492 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 915/2017 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - град П. чрез процесуалния му представител - юрисконсулт К. Н.- Г. против решение № 2329 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 1656/2016 г. на Административен съд - П.. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед за отказ № 03-160-РД/360 от 29.06.2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - С. Г. И. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че икономическият размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем се изчислява съгласно таблицата по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/2015 г. Не се предвиждат нормативно други изисквания, правила и критерии относно определянето му, поради което позоваването на инструкцията е незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от С. Г. И. против заповед за отказ № 03-160-РД/360 от 29.06.2016 г. да бъде финансирано заявление за подпомагане по проект 16/06/1/0/00420 от 9.07.2015 г. на стойност 24447.50 лева. Мотивите са, че предвидените за отглеждане култивирани гъби - кладница ще имат пролетно плододаване през следващата стопанската 2015- 2016 г. За първата година 2014 са констатирани само дървени трупчета, заразени с мицел. Поради това не може да се приеме, че кандидатът е гледал или реализирал доходи от продажба на гъби, както и че е налице площ с такива гъби. Това налага преизчисляване на икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) на 0 евро. Приета е липса на предпоставката по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/2015 г., водеща до недопустимост на искането за подпомагане. Земеделският производител е възразил, че в определения в бизнес плана срок е снабдил технологично необходимите дървени трупчета и съответния мицел, с който ги е заразил, които обстоятелства са констатирани при извършената проверка на място. Позовал се е на разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от наредбата и е поискал от съда да отмени незаконосъобразната заповед. Съдът е събрал административната преписка, включваща и писма по повод отправени запитвания от заместник- министъра на земеделието и храните. За изясняване на спора, по искане на представителите на двете страни, е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза. От приетото заключение е установил, че при прилагане методиката за изчисляване, предвидена в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 от наредбата, СПО е равен на декларирания и е в размер на 24150 лева. При тези доказателства, съдът е анализирал съдържанието на заявлението за подпомагане и приложения към него бизнес план, както и попълнените от бенефициента анкетни карти към момента на подаване на заявлението и към момента на подаване на искането за плащане. Подробно е изложил приетите за установени факти, имащи значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е направил правните си изводи, прилагайки правилата на Наредба № 14/2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". Приел е наличие и на третото условие по чл. 5, ал. 2, т. 3 от наредбата, обуславящо допустимост за подпомагане на жалбоподателя и останало спорно между страните. За целта се е позовал на чл. 5, ал. 6 от нея, уреждаща случаите, при които икономическият размер се доказва с намерение за засаждане. Счел е за неоснователен мотива в оспорения отказ за прилагане на Инструкция за попълване на таблица за изчисление на икономическия размер на земеделското стопанство по две причини - липсата на каквито и да било данни за нейния издател и времето на издаването, както и пълно игнориране на правилата за издаване на подзаконови административни актове. По отношение на цитираното в отказа писмо от 23.02.2016 г., издадено от заместник-министъра на земеделието и храните е посочил, че е неприложимо, тъй като то би следвало да се прилага само при случаите на отглеждани вече култивирани гъби, но не и в хипотезата на намерение за засаждане, която е налична в конкретния случай. На последно място е съобразил липса на която и да било от двете хипотези на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата, посочени в заповедта за отказ, като правни основания за издаването й. Счел я е за незаконосъобразна и я е отменил, като е върнал преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба в по-голямата си част съдържа изложение на фактите по делото, за които страните изобщо не спорят. Единственото възражение е, че кандидатът не е заявил намерения за засаждане на гъби, тъй като не е посочил сроковете за това. При направената контролна проверка са установени само дървени пънчета, заразени с мицел. Не е установено наличие на площ със засадени гъби, поради което проектът не е допустим за подпомагане, което е посочено и в инструкцията за попълване на таблицата за изчисляване. Изложените доводи противоречат цялостно на фактите по делото. Те са установени и подробно описани в първоинстанционното съдебно решение и не е необходимо да се повтарят. Заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 е подадено на 9.07.2015 г. в бланков вид с вписване на конкретна информация в съдържащите се в него таблици. Раздел IV от бланката е посветен на предстоящи за засаждане култури през текущата към датата на кандидатстване стопанска година. Обърнато е внимание на кандидатите, че тази таблица се попълва в случая на култури, включени в анкетната карта и незасадени към датата на подаване на заявлението за подпомагане. В анкетната карта от 8.07.2015 г. за регистрация на земеделски производител, С. Г. И. е попълнил таблица "Растениевъдство" за текущата стопанска година. Култивираните гъби с код 3094 е записал, като намерение за засадени площи - 0.105 ха - колона пет от таблицата. Данните от анкетната карта са залегнали и в т. IV от заявлението с описана основна култура - "Култивирани гъби - кладница" с площ 1050 кв. м. и фиксиран перод на засяване от 15.09. до 30.09.2015 г. Част от заявлението е изготвеният по образец бизнес план. В т. 3 от него е посочено, че кандидатът започва дейност на 15.06.2015 г., като наема с договор урегулиран поземлен имот. В таблица 1Б отново сочи, като предстоящи за засаждане през текущата към датата на кандидатстване стопанска година 1050 кв. м. гъби последните петнадесет дни на септември. В таблица 12, посветена на икономическия размер на стопанството е записал за текущата стопанска година 2014/2015 индивидуален стандартен производствен обем от 24150 лева. При тези данни по делото, възражението на касационния жалбоподател, че земеделският производител е кандидатствал с площ, засята с гъби, а не с намерение да засади такива е напълно голословно. При направената проверка на място е констатирано начало на изпълнението на проекта - закупени дървени трупчета, заразени с гъбен мицел и то в определения в проекта срок - след 15.09.2015 г. Това обстоятелство не е било спорно в нито един момент между страните. Времето преди 1.10.2015 г е време от текущата стопанска година, започнала на 1.10.2014 г. и приключваща на 1.10.2015 г. - съгласно дефиницията на стопанска година, дадена в § 2, т. 2 от Закона за арендата в земеделието. Проектът попада в хипотезата на чл. 5, ал. 6 от наредбата и икономическият размер на стопанството подлежи на доказване с реализираното намерение за засаждане през текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В чл. 5, ал. 14 от наредбата е посочено, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица съгласно приложение № 1. Колоните в нея съдържат: код и вид на културата; мерните единици /при гъбата кладница те са в кв. м. /; данни за стопанството и предварително определен показател за СПО, който за конкретната култура е 23. В действителност в цитираната инструкция за попълване на таблицата, няма нищо по-различно. Повторен е кодът на гъбата - 30942 и е пояснено, че се включват площите в кв. м., върху които се отглеждат гъбите през последните 12 месеца. Задължение на административния орган е да определи начина, по който ще се попълват данните в таблицата в случаите по чл. 5, ал. 6 от наредбата, когато икономическият размер се доказва с реализирано намерение за засаждане. Именно в тази връзка, изпълнителният директор е поискал с писмо от 12.12.2015 г. разяснение от МЗХ, като издател на наредба № 14. Предоставеният писмен отговор от 23.02.2016 г. е в смисъл, че когато при посещение на място (извършено в края на стопанската година) са налице единствено дървени пънчета/трупчета, заразени с мицел и кандидатите не са гледали или реализирали приходи от продажба на гъби до посещението, то не следва да се счита, че е налице площ с гъба кладница. Този отговор обаче по никакъв начин не отчита хипотезите на одобрени проекти, при които към момента на подаване на заявлението, не е засята/засадена предвидената култура, като е отчетено, че това ще се изпълни през текущата на одобряването стопанска година. Тези хипотези законово са допустими, тъй като ал. 6 на чл. 5 от подзаконовия нормативен акт урежда именно такива случаи. Преценен от този аспект, отговорът на МЗХ пряко противоречи на издадената от самия него наредба. Прилагането му от страна на директора на ОД на ДФЗ е довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В този смисъл вече е налице практика на Върховния административен съд - решение № 11875 от 9.10.2017 г. по адм. дело № 14561/2016; решение № 14289 от 23.11.2017 г. по адм. дело № 13437/2016 г. и косвено решение № 6242 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 2201/2017 г. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, ДФЗ ще следва да заплати доказаните от него разноски за това производство в размер на 1280 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение