Решение № 4892 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2013 г.

Решение № 4892 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Надежда Костадинова Заркова-Христова и Цветанка Стайкова Клисурска, и двете от гр. София, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2633 от 22.02.2012 г., постановено по адм. д. № 5882/2011 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 914 от 28.02.2011 г. по адм. д. № 4082/2010 г. на Административен съд - София-град. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, с доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, а именно - Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г., издадено от Главния архитект на Столична община за изграждане на Национална тренировъчна база на БФС в УПИ I, за национална спортна база, кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев" с възложител Български футболен съюз. Твърди се, че изброените доказателства и обстоятелствата, които те установяват, доказват очевидната неправилност и незаконосъобразност на изводите, направени в съдебните решения, чиято отмяна се претендира, според които процесният имот е застроен с напълно реализирано благоустройствено мероприятие, функционално обслужващо изградените в съответствие с регулационния план обект. Ответната страна - кметът на район "Витоша" на Столична община, не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 от АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежни страни и в срок, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново доказателство Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г., издадено от Главния архитект на Столична община за изграждане на Национална тренировъчна база на БФС в УПИ I, за национална спортна база, кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев" с възложител Български футболен съюз, е последващо спрямо постановяването на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, оспорена в първоинстанционното производство и установява факти, възникнали след нейното издаване, ирелевантни за спора относно законосъобразността й. Именно поради това настоящият състав счита същите, че не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателства, нито пък доказват нови обстоятелства. Оттук следва и заключението, че щом не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 от АПК, то искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено (в този смисъл са и решение № 3148 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 677/2014 г. на петчленен състав на ВАС, I колегия, решение № 3756 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 15153/2013 г. на петчленен състав на ВАС, I колегия, решение № 4087 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 1254/2014 г. на петчленен състав на ВАС, I колегия). Относно изложените в молбата за отмяна оплаквания, които могат да се квалифицират като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият състав счита същите за недопустими за разглеждане в настоящото производство, поради и което не счита за нужно да ги обсъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,