Решение № 4175 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2012 г.

Решение № 4175 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуален представител Ивка Илиева, против решение № 72/26.04.2012 г. по адм. д. № 271/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт, в който кратко и ясно е посочено, че към 2009 г. МЗХ е разполагало с едни данни за допустимия слой площи за подпомагане, а през 2010 г. - с други данни, предоставени чрез сателитни изображения. Разликите между данните са посочени в Таблици, които следва да се считат част от мотивите на акта. Съгласно ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г. мотивите могат да се съдържат в съпътстващи документи, които са част от представената по делото преписка. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Представя подробен анализ на заявените за подпомагане площи и на основата на приетата по делото експертиза уточнява недопустимите за площи на земеделския производител. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Васил Станев Бочев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е правилно и обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. В акта не са изложени конкретни мотиви и издателят не се е позовал на приложени към преписката документи. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на изложените факти. При издаването на акта са допуснати съществени нарушения на чл. 26, чл. 34 - чл. 36 от АПК, като адресатът на акта не е имал възможност да участва в производството. Съдът обосновано е приел, че няма неправомерно поведение на земеделския производител и платените суми не следва да се възстановяват, съгласно чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/32261 от 26.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Васил Станев Бочев, от с. Орляне, общ. Угърчин, обл. Ловеч, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 5173,88 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 11/130709/18227. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тя се приема за недължимо платена. Последното води до извод за привидни мотиви, което съдът приравнява на липса на мотиви. Това е довело от една страна до ограничаване на правото на земеделския производител на защита, а от друга - до невъзможност да се прецени законосъобразността на акта. Съдът кредитира съдебно-техническата експертиза, но чрез нея не могат да се допълват фактическите основания за издаване на акта. Не са спазени разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34 - 36 от АПК, с което административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, т. е. по отношение на добросъвестността на бенефициента. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. В касационната жалба са изложени допълнителни съображения, обосноваващи издадения АУПДВ. Същите не следва да бъдат обсъждани, защото не са част от мотивите, посочени в оспорения административен акт. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на деклариране на площите, заявителят е могъл да извършва справки само с картата на земеделското стопанство, от които не става ясно коя площ е необработваема. Това се потвърждава и от извършените през 2009 г. проверки, които не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 урежда възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това че информацията, налична в Разплащателна агенция в електронен вид, не е била достъпна за него. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,