Решение № 2296 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Образувано е по касационната жалба на Е. Будева, М. Будева и С. Будева, всички наследници на ЕТ Пегас Будев Д. Будев , [ЕИК] против решение 60/28.02.2022 г., постановено по адм.д. 306/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали. Жалбоподателките чрез пълномощника си адв. Бояджиев релевират доводи ненеправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Претендират отмяната му и в допълнително писмено становище от 10.02.2023 г. заявяват искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Местни приходи при Община Кърджали не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кърджали е бил АУЗД 1437/23.12.2019 г., издаден от главен експерт в Дирекция Местни приходи при Община Кърджали, потвърден с решение МП-03/16.04.2020 г. на директора на Дирекция Местни приходи при Община Кърджали, с който са установени задължения на ЕТ Пегас Будев Д. Будев за: 1. данък върху превозните средства и лихви в общ размер 172.25 лв. за 2017 г. и 2019 г. за три МПС; 2. данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и лихви в общ размер 4 501.10 лв. за периода от 2017 г. до 2019 г. за 4 поземлени имоти с партидни номера: 108018994001, 108018994002, 108018994003 и 108018994004, находящи се съответно в с. Калоянци, с. Конево и гр. Кърджали, включващи земя и нежилищни постройки; 3. такса за битови отпадъци /ТБО/ и лихви в общ размер 22 194.08 лв. за поземлен имот с партиден номер 108018994004 за периода от 2017 г. до 2019 г. Правилно съдът е приел, че оспорването е допустимо, както и че в посочените части актът е валиден, издаден от компетентен административен орган служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета на общината в изпълнение изискванията на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, към които препраща и чл. 9б от същия закон. Не е било спорно, че ЕТ е собственик на процесните недвижими имоти през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., което се установява с представените по делото нотариални актове и договор за покупко-продажба на имот. Безспорно е и, че собственикът ги е декларирал с декларации по чл. 14 ЗМДТ на 04.02.2014 г., описани в акта. Представени са декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от 2001 г. и 2006 г. Собствеността на МПС- товарен автомобил, лек автомобил и влекач, както е приел административният съд е установена служебно в производството по издаване на акта чрез издадена от ОД на МВР Кърджали, сектор Пътна полиция справка по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. В хода на съдебното производство представените от МВР данни относно собствеността на МПС не са опровергани от жалбоподателя. Наред с това, в акта са описани и подадените от ЕТ декларации по чл. 54 ЗМДТ. С оглед гореизложеното правилно административния съд е приел, че на основание чл. 53 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ ЕТ Пегас Будев Д. Будев дължи данък върху превозните средства и данък върху недвижимите имоти за притежаваните от него 3 бр. МПС и 4 бр. недвижими имоти. На основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ собственикът дължи и такса битови отпадъци. Нормата на чл.62 от ЗМДТ, в редакцията към 2017г. и 2018г. разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл.71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно трайната практика за ВАС, дължимостта на ТБО се обуславя от това дали имотът попада в границите, определени със заповедта на кмета, както и дали услугата е реално предоставена. По делото е безспорно установено, че имотът на ЕТ попада в границите, определени със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните периоди, което се потвърждава и от заключението на експерта. Впрочем това обстоятелство не е спорно. Спорният въпрос пред настоящата инстанция се свежда до това дали дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места, предвидени в заповедите, е реално предоставена. След извършен съвкупен анализ на представените по делото материали и при съобразяване заключението на вещото лице, първоинстанционния съд на поставения въпрос е дал положителен отговор. В случая безспорно е доказано предоставяне на услугата в района, в който имотът попада-Източна промишлена зона, гр.Кърджали. От представените по делото договори от 2014г., 2016г. и 2019г. се установява, че община Кърджали е възложила дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места на дружество ЗЗД Грийн партнърс-БКС гр.София, а дейностите по експлоатация и мониторинг и поддържане на Регионално депо за неопасни отпадъци на Зауба АД, гр.София. Правилен е изводът на съда, че доказателства установяват предоставяне на услугата конкретно за имота на касаторите, като е съобразил представените фактури, придружени от обобщени двустранно подписани месечни протоколи по извършени работи по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места, за периода 2017г. 2019г.; кантарни бележки за количества смесени битови отпадъци, извозени и предадени от ЗЗД Грийн партнърс-БКС гр.София в Регионален център за управление на отпадъци-Кърджали, в т.ч и от район Източна промишлена зона , в който се намира медицинския център; месечни фактури, ведно с двустранно подписани протоколи за установяване на количество отпадъци, приети за депониране в горния период, както и от заключението на вещото лице, че изпълнителите /дружество по ЗЗД Грийн партнърс-БКС гр.София и Зауба АД, гр.София/ са изпълнили и отчели дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места, както и по третиране на битовите отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци. Обстоятелството, че търговецът е ползвал поцинкована кофа за отпадъци е било установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоящият касационен състав намира този подход при преценка на относимите доказателства за правилен, а решаващият извод на съда за правилен, като постановен в съответствие с приложимия материален закон и трайно установената практика по прилагането му. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,