Решение № 3812 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2015 г.

Решение № 3812 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог, действащ чрез процесуалния представител юрк. Харалампиева, срещу решение № 290 от 9.03.2015 г., постановено по административно дело № 685/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № Р-142/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог (ДСП); 2) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог да заплати на Майя Георгиева Попова, чрез законния й представител - нейната майка Борислава Викторова Попова от гр. Разлог направените по делото разноски в размер на 465 лв.; 3) върната преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог за произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Касаторът излага доводи, че обектът, в който са провеждани рехабилитационните услуги, не отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", което противоречи на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), поради което смята, че неправилно е отменена процесната заповед и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация за отпускане на добавка за социална интеграция. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отменената с него заповед като законосъобразна. Ответницата по касация - Борислава Викторова Попова, майка на детето Майя Георгиева Попова, двете от гр. Разлог, действаща чрез повереника си адв. Маргаритов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е заповед № Р-142/14.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог, с която на Борислава Викторова Попова, майка на детето Майя Георгиева Попова, е отказана добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Отказът е мотивиран от административния орган с това, че не са налице условията на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, а именно - доставчикът на услугата не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. При осъществения административен контрол жалбата на Борислава Попова срещу заповедта е отхвърлена с решение № РД-15-17/12.09.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Благоевград, в което е посочено, че обектът, в който е ползвана услугата балнеолечение и рехабилитация (хотел "Орфей", к. к. Пампорово), не отговаря на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", каквото е изискването на чл. 28 от ППЗИХУ. За да уважи жалбата срещу същата заповед първоинстанционният съд е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. То е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно приобщения доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Установено е, че Борислава Викторова Попова е майка на Майя Георгиева Попова, което страда от инсулинозависим захарен диабет със 70 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, видно от приложеното по делото ЕР № 0869/049 от 28.03.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания - II състав при МБАЛ "Благоевград" АД. В изготвената социална оценка по молба с вх. № Р-94/26.04.2013 г. на комисията, назначена от Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог е посочено, че за детето се констатира потребност и възможност за медицинска и социална рехабилитация, поради което е отправено предложение до директора на ДСП - Разлог за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадени са на 2.07.2014 г. медицински направления за балнеолечение на Майя Георгиева Попова и за санаториално лечение на майка й Борислава Викторова Попова като неин придружител. В периода от 6.07.2014 г. до 13.07.2014 г. с детето е била проведена социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Установено е от издадени фактури от "ВАЯ ТУР" ЕООД, че за получените услуги в хотела са били заплатени сумите от 252 лева за детето и от 301 лв. за майка му, която го е придружавала. Със заявление-декларация вх. № 142 от 14.07.2014 г. Борислава Викторова Попова е поискала отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за детето й Майя Георгиева Попова, като е приложила експертното решение на ТЕЛК, медицинските направления и разходооправдателни документи (фактури) за получените услуги в хотел "Орфей", к. к. Пампорово. Във връзка с подаденото заявление-декларация е изпратено запитване от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог до директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Смолян дали хотел "Орфей", к. к. Пампорово отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В отговор на това запитване с писмо изх. № 2810/13.08.2014 г. директорът на РЗИ - Смолян е посочил 4 бр. лечебни заведения, които отговарят на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" в област Смолян, но сред тях не е посочен хотел "Орфей", к. к. Пампорово. Предвид тези данни с процесната заповед № Р-142 от 14.08.2014 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Разлог на основание чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ е отказал заплащането на търсената от заявителката добавка за социална рехабилитация. Административният орган обаче не е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца с диабет (НАДД) е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между "ВАЯ ТУР" ЕООД и НАДД на 12.05.2014 г. По време на престоя на детето в хотела в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. Няма спор по делото относно установеното в административното производство, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От фактическа и правна страна не се спори и че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязло в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В процесният случай обаче административният орган незаконосъобразно се е позовал на посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, за да постанови отказа си за изплащане на търсената добавка. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. От данните по делото личи, че през осемдневния престой на детето на територията на хотел "Орфей", к. к. Пампорово е проведена именно социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Извършени са действия, насочени към стимулиране на двигателната активност на детето, предоставени са били социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Извършените дейности са по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация, като от значение в случая е, че съответните процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Извършването на разхода е доказано с представените фактури. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Благоевград за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28 от ППЗИХУ - няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Благоевградският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответницата по касация за присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, като съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита от 16.09.2015 г.) те възлизат на сумата от 450 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,