Решение № 3583 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2016 г.

Решение № 3583 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Ч. бряг, срещу Решение № 183/21. 04. 2016 г. по адм. д. № 169/2016 г. по описа на Административен съд П. - 2-ри състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на исканата информация, тъй като същата представлява информация, защитена по силата на специален закон. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Ц. Т. Б., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на Административен съд П. Претендира адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е уважил оспорването по жалбата на Ц. Б., срещу Решение № 3/02.02.2016 г. на кмета на О. Ч. бряг. В хода на производството е установено, че със заявление вх. № 44-Ц-14/20.01.2016 г., Ц. Б., е поискал предоставяне на информация на хартиен носител за вида на платените данъци от АПК "Комуна" Ч. бряг; ТКЗС "Комуна" Ч. бряг и кооперация "И. М", за периода от 1.04.1989 г. до 31.12.2015 г. С решение № 3/2.02.2016 г. кметът на О. Ч. бряг е отказал исканата информация за трите лица, като е посочил, че същата представлява защитена тайна по смисъла на чл. 73, във вр. с чл. 72, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, поради което попада в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. От своя страна, първоинстанционния съд е приел, че от обсега на данъчно-осигурителната информация са изключени данните, отнасящи се до размера на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси. Също така, видът на платените местни данъци не е информация, включена в обсега на чл. 72, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, поради което неоснователно е отказан достъп до такава на посоченото основание. По тези съображения, е отменен оспорения отказ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а друга защитена по силата на специален закон информация, поради което той не е задължен да я предостави. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 от ДОПК, данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси. В т. 5 на същия чл. е посочена като данъчна и осигурителна информация и всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4. В конкретния случай, видно от подаденото заявление се иска предоставяне на информация само относно вида на платените данъци от конкретно посочени лица, но не и за техния размер, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че тази информация не представлява данъчна и осигурителна информация, по смисъла на ДОПК. Освен това, изрично разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ДОПК изключва от кръга на тази информация размера на данъчната оценка и дължимия данък по ЗМДТ. В този смисъл, след като се иска информация само за вида на платените данъци, няма пречка същите да се посочат, като по този начин не означава, че следва да се предостави информация и за размера на данъка, начислените лихви и други данни, както неправилно се сочи в касационната жалба. При това положение, изводите, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на Административен съд П., изразяващи се в липсата на даден срок на О. Ч. бряг да представи писмен отговор на жалбата, съобразно чл. 163 от АПК. Видно е, че жалбата до съда е депозирана чрез административния орган и същия е имал възможност да изрази становището си в съпроводителнотото писмо, с което преписката е изпратена в съда и без да са му е давани изрични указания за това. Освен това, в съдебното заседание е присъствал редовно упълномощен юрисконсулт, който е изразил становище по подадената жалба, поради което по никакъв начин не са накърнени правата на органа за участие в производството. Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с липсата на посочен ЕИК на два от правните субекти и липсата на данни за тях. Видно е, че в оспорения отказ такива мотиви не са изложени, но в случай, че действително не се намира или съхранява информация за някое от посочените лица, няма пречка това да се посочи в решението на административния орган. В същото време, макар и да се твърди в касационната жалба, че законосъобразно е отказано предоставянето на информация на заявителя, тъй като исканата информация представлявала такава защитена от специален закон, към касационната жалба, са приложени удостоверение за наличие или липса на задължения, както и справка за платените задължения на третия субект, за който е искана информацията. В случая, административният орган, сам представя информация в пъти повече от поисканата, но това не се отразява на незаконността на постановения вече отказ. В тази връзка, са неоснователни доводите в касационната жалба, че всъщност се искало предоставянето на административна услуга, тъй като исканата информация касае не издаването на удостоверение, а информация за вида на платените данъци и то за конкретно посочен период. Предвид изложеното, като е отменил оспорения отказ, Административен съд П., е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора ще следва касатора да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, каквото искане е своевременно направено. Съобразно представения списък на разноските, същите са в размер на 850 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Съдът макар и да намира, че същите са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, поради липса на направено възражение за прекомерност не може да ги намали. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение