Решение № 2180 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2019 г.

Решение № 2180 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Кърджали, чрез ст. юрк. К. Илчева против решение № 245/03.07.2019 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 128/2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/1/0.0.2029/2/01/04/01 и администрацията е осъдена да заплати съдебни разноски в размерна 710 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон – чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Административният орган твърди, че имот с идентификатор 23025.79.46, с площ от 0. 502 дка не следва да се включва в изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на К. Терзиев по чл. 15, ал. 1, т. 2, тъй като към момента на подаване на заявлението за подпомагане този имот е собственост на съпругата му Е. Терзиева, с която е в брак и към момента на подаване на заявката за второ плащане. Изчислен по този начин икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, изчислен по приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от Наредба № 14/28.05.2015 г. към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 10 548. 46 евро, колкото е първоначалният му размер. От това следва, че не е постигната заложената в бизнес плана цел за увеличение на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО с минимум 4 000 евро, в срока, посочен в договора за подпомагане и са налице предвидените от закона основания за отказ на второ плащане и за възстановяване на полученото от ползвателя първо плащане. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – К. Терзиев от [населено място], общ. [община], обл. [област], чрез адв. З. Герасимова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Счита, че нормата на чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. не намира приложение, тъй като заложеното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство е чрез "увеличение на площта на отглежданите гъби кладница с 350 кв. м. ", а не чрез "увеличение на наличната земя в него". От заключението на съдебно – агрономическата експертиза е установено, че не се обработва земя, а се обработват дървени преместваеми пънчета, земята се ползва само като повърхност, върху която се поставят пънчетата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Смолян е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/1/0.0.2029/2/01/04/01 от 25.02.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ Земеделие – Кърджали, с който се отказва изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447. 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 24 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правни основания, мотивирали административния орган за издаването му, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че по заявление за подпомагане от 23.07.2015 г. К. Терзиев е сключил с ДФ "Земеделие" договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони въз основа на одобрен бизнес план за отглеждане на култивирана гъба кладница. На 11.11.2016 г. по договора е извършено първо плащане в размер на 24 447. 50 лева. На 22.06.2018 г. К. Терзиев е подал заявка за второ плащане в размер на 24 447. 50 лева, във връзка с която е извършена проверка на място в стопанството му и е установено, че култивирана гъба кладница се отглежда на имот с идентификатор 23025.79.46 – 0. 502 дка, който имот е собственост на съпругата му Е. Терзиева от 2008 г. Имотът се ползва по силата на договор за наем със съпругата от 17.05.2018 г. От заключението на съдебно – агрономическата експертиза, което е кредитирано като компетентно изготвено, съдът е установил, че в бизнеса плана към договора е заложен стандартния метод за отглеждане на гъбата кладница – върху заразени с мицел пънчета. При появата на белия прашещ /налеп/, пънчетата се изнасят навън на определените за тях места, които не са строго регламентирани и могат да бъдат малки горски поляни, ливади, дворове и др. Въз основа на тези факти съдът е обсъдил посочените в АУПДВ основания за отказ на второто плащане и е приел, че нормата на чл. 38, ал. 8, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 ("Наредба № 14/28.05.2015 г. "), на която се позовава административният орган за да приеме, че е налице неизпълнение на задължението за увеличаване икономическия размер на стопанството, не намира приложение в случая. Според съда тази норма изключва земята, която е била собственост на съпруга на ползвателя на помощта към датата на подаване на заявлението за подпомагане, докато съгласно договора и одобрения бизнес план нарастването на икономическия размер на земеделското стопанство на жалбоподателя е планирано да се постигне, чрез увеличаване площта на отглежданите гъби кладница, а не чрез увеличаване на наличната земя. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил неговата отмяна. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за компетентност на административния орган, издал оспорения административен акт. Изводът, че актът е издаден от компетентен орган е изцяло бланкетен. Оспореният АУПДВ обективира две волеизявления на директора на ОД на ДФ Земеделие – Кърджали: 1 отказ за изплащане на финансова помощ общо в размер на 24 447. 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г., сключен с К. Терзиев и 2 определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по същия договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. Фактическото основание за издаването му е неизпълнение на задължението от ползвателя на помощта за увеличаване размера на земеделското му стопанство спрямо първоначалния размер, а посочените правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 24 във връзка с чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респективно чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора. Актът е издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие – Кърджали въз основа на заповед ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директора на фонда, с която на директорите на областните дирекции на ДФ Земеделие са делегирани правомощия по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания съобразно териториалната им компетентност. Тази заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, (ред. ДВ бр. 2/2018 г., в сила към момента на издаване на оспорения АУПДВ от 25.02.2019 г.), според която изпълнителният директор на ДФ Земеделие – РА може да делегира със заповед правомощията си предоставени от правото на ЕС или от националното законодателство, включително по подадени заявки и искания за плащане на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл. 22а, ал. 3 от ЗПЗП териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с устройствения правилник на фонда. В чл. 42, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., е предвидено, че фондът е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в областните центрове в страната, които се ръководят от директори на областни дирекции. Следователно териториалната компетентност на съответния директор на ОД на ДФЗ се определя от границите на съответната област като административно териториална единица по смисъла на чл. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ. За директора на ОД на ДФЗ – Кърджали – в границите на област Кърджали. В конкретния случай както земеделското стопанство и така и постоянният адрес на ползвателя на помощта се намират в общ. Доспат, обл. Смолян, извън територията на област Кърджали. Директорът на ОД на ДФ Земеделие – Кърджали не разполага с териториална компетентност в границите на тази област и не може да упражни правомощията делегирани му със заповед № 0 З-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, която определя по-широк териториален обхват на конкретни областни дирекции на ДФ Земеделие, свързан и с функциите по Програма "САПАРД - със седалища в област София, Варна, Пловдив, Плевен, Монтана и Ямбол, не и за областната дирекция в Кърджали. Друг извод не следва и от нормата на чл. 44 от Устройствения правилник на фонда, според която ОД в Кърджали осъществява и функции по финансирането на проекти по ПРСР. Както в чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, така и в заповедта на изпълнителния директор на фонда, делагацията на правомощия е обвързана от териториалната компетентност на директорите на областните дирекции, а не от функционална им компетентност. От изложеното следва, че при издаването на оспорения АУПДВ директорът на ОД на ДФЗ Кърджали е надхвърлил териториалната компетентност, в рамките на която са му делегирани правомощия, поради което издаденият акт е нищожен. Като е приел, че издателят на акта е компетентен, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за спазването на материалния закон, касационната инстанция следи служебно. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което АУПДВ е отменен като материално незаконосъобразен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви неговата нищожност. Съгласно чл. 173, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, когато обяви нищожност на акта, поради некомпетентност на административния орган, съдът следва да изпрати делото като преписка на компетентния орган. В конкретния случай административното производство е образувано по заявката на К. Терзиев за второ плащане по договор № 21/06/1/0.0.2029 от 25.10.2016 г. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. изплащането на помощта по заявка за второ плащане, съответно отказът за изплащането й се извършва от Разплащателна агенция. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП функциите на разплащателна агенция се изпълняват от ДФ "Земеделие", а в чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ Земеделие е изпълнителен директор на Разплащателна агенция. От тези разпоредби следва, че компетентен да се произнесе по заявката за второ плащане е изпълнителният директор на ДФ Земеделие - РА, на който административен орган следва да се изпрати делото като преписка. С оглед изхода от спора, решението в частта на присъдените в полза на К. Терзиев разноски следва да бъде оставено в сила. За касационното производство следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 500 лева, по договор за правна защита и съдействие от 21.01.2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,