Решение № 9997 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2017 г.

Решение № 9997 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ОД на МВР - Кюстендил, чрез юриск. Стоянова, срещу Решение № 211 от 25.10.2016 г., постановено по адм. д. № 150 по описа на Административен съд АС-Кюстендил за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от Б. Петров иск срещу ОД на МВР - Кюстендил за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди изцяло и е уважен иска му за неимуществени вреди: 500 лева неимуществени вреди от отмяната на НП № 2987/2012 г, 600 лева за отмяната на НП 2307/2012 г., 500 лева за НП № 2343/2012 г. и 500 лева за отмененото НП № 961/2012 г. издадени от Началника на РУ на МВР - Дупница, ведно със законната лихва от влизане на съдебното решение за отмяна на НП на РС-Дупница. Отхвърлен е искът за имуществени и неимуществени вреди във връзка с НП 4350/2012 г. Отхвърлен е и иска за неимуществени вреди във връзка с нищожна заповед № 90059/1.10.2008 г., както и по отношение на извършени незаконосъобразни действия по изземване на СУ на МПС, незаконосъобразно бездействие отказ на информация в продължение на пет години относно правното основание за изземването общо в размер на 5 500 лева, както и по отношение на вреди от НП 4350/2012 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно в обжалваните му части относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди - общо в размер на 2100 лева, ведно с дължимата лихва от влизане в сила на съдебните решения за отмяна на НП, както и в частта относно присъдените разноски в размер на 797, 54 лв. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че са налице кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи отговорността на държавата и общините. Фактическите твърдения за неблагоприятни изживявания и изменения в психологическата и емоционалната сфера на ищеца изложени в хода на процеса са свързани с изземването на свидетелството за управляване на МПС, но не и с незаконосъобразността на НП, което възражение не е било обсъждано от първоинстанционния съд. Счита, че свидетелските показания не са конкретни, съдържат общи впечатления, което прави решението необосновано и немотивирано, липсват мотиви за прилагането на чл. 5 ЗОДОВ. По изложените подробни съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател - ОД на МВР - Кюстендил не се явява и не се представлява. Представя подробно писмено становище, както и отговор на исковата молба подадена от Б. Петров. Касационния жалбоподател Б. Петров, чрез адв. Христова обжалва съдебното решение в отхвърлителната му част относно присъдените неимуществени вреди в размер на 2100 лева, като претендира присъждане на целия размер на предявения иск, присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени такива за НП № 4350/2012 г. на началника на РПУ - Дупница, както и обезщетение за незаконни действия по изземване на СУ на МПС и за отказ от информация, както и за нищожна Заповед № 90059 от 1.10.2008 г., включително и разликата относно присъдените разноски до пълния претендиран размер 8 583 лева. Позовава на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС и на фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид, че по дело № 150/2016 г. се разглеждат 13 обективно съединени иска. претедира уважаване на иска за имуществени вреди по 1020 лева за всяко отменено НП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ОД на МВР - Кюстендил за недопустимост на касационната жалба подадена от Б. Петров. Видно от изложеното в нея макар и лаконично са посочени касационните основания по чл. 209 от АПК, като решението се обжалва в отхвърлителните му части на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Административният съд Кюстендил е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател Б. Петров иск срещу ОД на МВР - Кюстендил, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 210 ГПК производството по отделните искови молби е съединено в едно общо производство, което се развило за съвместно разглеждане в настоящото дело. С обжалваното решение на Б. Петров са присъдени обезщетения за неимуществени вреди във връзка с отменени НП издадени от началника на РПУ - Дупница, както следва: 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди от отменено НП № 2987/6.08.2012 г.; 600 лева неимуществени вреди за отменено НП № 2307/26.06.2012 г.; 500 лв. неимуществени вреди от отменено НП № 2343/2012 г. и 500 лева обезщетение за отменено НП № 961/2012 г. отменени от Районен съд -Дупница с влезли в сила решения по НАХД № 649/2013 г., № 655/2013 г., № 648/2013 г.; № 650/2013 г. или общо 2 100 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на решенията на РС- Дупница за отмяна на НП и разноски по делото в размер на 797, 54 лева съобразно уважената част от предявения иск. В останалата част исковете са отхвърлени, като недоказани относно претендираните имуществени вреди от отмяната на НП и имуществени вреди и неимуществени вследствие на незаконосъобразно действия по отнемане на СУ на МПС, отказ за даване на информация, както и вреди от нищожна заповед № 90059/01.10.2008 г. Установените от първоинстанционния съд, факти по дело не се оспорват от страните. Въз основа на така установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и частична основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил съображения относно наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Кюстендил по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се е на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, но е мотивирал извод за неоснователност на иска за имуществени вреди, доколкото е приел, че Петров не е доказал да е налице реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплатени от него разходи за транспортни услуги и други дейности в съдебното производство по обжалване на отменените актове – НП. Съдът преценил представените разписки, билети, касови бележки и е приел, че те не доказват разходи свързани с водените дела по отмяна на 4 бр. НП. От назначената и изслушана счетоводната експертиза е видно, че тя е свързана с дейността на ЮЛ, което не е страна по делото. По тези съображения отхвърлил иска за имуществени вреди изцяло, а за неимуществените вреди частично. Установено е по делото от свидетелските показания, че все пак Б. Петров е изживял притеснения, тревожност, страх, дисконфорт от така издадените НП. По отношение на НП 4350/2012 г. съдът е приел, че не е доказано в хода на процеса, че същото е отменено по съответния ред така както изисква АПК за да се предяви иск по ЗОДОВ. Във връзка с предявените искове за вреди от извършени незаконосъобразни действия по отнемане на СУ на МПС, съдът е приел, че същия е недоказан, не е установено, кое длъжностно лице ги е извършило, не е представена разписката за изземването и за която Петров е твърдял, че му е служила като основание и документ за придвижване в периода от 2008 до 2013 г. С оглед на това е приел, че искът в тези му части е недоказан. Като неоснователен и недоказан съдът е приел и искът за имуществени и неимуществени вреди от нищожна заповед № 90059/2008 г. По отношение на нея е прието, че тя е индивидуален административен акт с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ ), издадена е от компетентен орган в рамките на правомощията му и съответстваща на изискването за форма. въз основа на това е приел, че същата не е нищожна, и искът за неоснователен и недоказан. Неоснователен и недоказан е и искът за вреди от незаконосъобразни действия свързани с отказ на информация, като съдът е прил, че с нито едно доказателство те не са установени в хода на съдебното производство. В крайна сметка исковете са отхвърлени, като недоказани, а разноските са присъдени съобразно уважената част на исковите претенции. Решението е валидно и допустимо, и правилно. Не са налице сочените и в двете касационни жалби касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предявените пред АС - Кюстендил от Петров искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия и бездействия, реално причинена вреда, произтичаща от акта или незаконосъобразните действия, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и действие или бездействие и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменени с влязло в сила съдебно решение 4 бр. НП, правилно е прието от него, че за тези искови претенции е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. То е относимо обаче едниствено за разходите във връзка с ползване на адвокатска помощ и защита. В конкретния случай се претендират вреди от други дейности и те следва да бъдат доказани в исковото производство, че са последица от отменените наказателни постановления. В тази връзка правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на Административния съд - Кюстендил за неоснователност на предявените искове за имуществени вреди по причина, че Петров не е доказал реално претърпяна вреда, в съдебното производство по обжалване на отмененото НП и изразяващи се в направени разходи (така както се твърди) по пътуване, наемане на работници за извършване на транспортни разходи по повод на това, че вследствие на НП не е могъл да управлява автомобил и е правил разходи за да организира търговската дейност на фирмата си. За да направи този извод, правилно съдът е съобразил, както екпертизата изготвена от вещо лице счетоводител така и останалите представени писмени доказателства - билети, разписки и др., за които обаче не се установява, че са направени по повод отменените наказателни постановления. Противно на твърдяното в касационните жалби съдът е обсъдил, както експертизата така и останалите доказателства по делото като е отчел липсата на други такива, които да са представени за установяване на твърдяната вреда и е направил обосновани изводи В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства. Решението е мотивирано с подробни мотиви, почиващи на установеното по делото, на анализ на всички доказателства и не може да се сподели доводът за липсата на мотиви направен от касационния жалбоподател ОД на МВР - Кюстендил. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите и мотивите на първоинстанционния съд. Несъстоятелни са и доводите на касационния жалбоподател - ОД на МВР - Кюстендил, че решението в обжалваната му част относно уважените частично искове за неимуществени вреди е немотивирано. Съдът обосновано е отхвърлил основната част на претенцията за причинени неимуществени щети, приемайки за недоказани по размер претърпените вреди от стрес, дискомфорт в личния живот, наличие на хоспитализация във връзка с отнето СУМПС. Липсват достоверни доказателства, касаещи установяването на причинно-следствената връзка между психичното заболяване и издадените срещу жалбоподателя НП. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, съдът законосъобразно е определил по справедливост обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ето защо касационната жалба на Б. Петров в тази и част е неоснователна. По отношение на искането за присъждане на обезщетение относно издаденото НП № 4350/2012 г. Както се посочи, в исковото производство в тежест на ищеца е да докаже иска си по основание и размер. При липсата на доказателства правилно искът е отхвърлен и в тази му част. Такива не се представиха и в хода на касационната инстанция. Неоснователна е и касационната жалба в частта относно предявените искове за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. от бездействие във връзка с отказ от информация в продължение на пет години, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева от незаконни действия по изземване на СУ на МПС, както и по отношение на претендираните неимуществени вреди във връзка с твърдяната нищожност на Заповед № 90059 от 1.10.2008 г. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд относно недоказаността на тези искови претенции. За да бъде нищожен един индивидуален административен акт той трябва да е издаден от некомпетентен орган, да не е спазено изискването за форма, а в случая тези пороци не са били налице и правилно съдът е счел искът за недоказан в тази му част. Разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК предвиждат възможността, когато вредите са причинени от нищожен акт или от незаконосъобразни действия и бездействия те да бъдат установени от съда, пред който е предявен искът. Не е задължително да бъде предварително установена нищожността на административния акт, респективно на действията и бездействията. Те могат да бъдат установени в мотивите преюдициално от съда разглеждащ иска за обезщетение, както е в конкретния казус. Предварителното им установяване не е процесуална предпоставка на исковете за вреди от тях. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски в тяхната цялост. Правилно съдът е присъдил разноските съобразно уважената част от иска и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. По отношение на искането за присъждането на разноски в тази инстанция с оглед изхода на делото и неоснователността на касационните жалби, същите следва да останат за страните така, както са направени от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение