Решение № 7545 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2013 г.

Решение № 7545 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дора Савова Кондакова, от гр. София, против решение № 5244 от 26.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4835/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Дора Савова Кондакова против заповед № з-4415/29.03.2012 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства служителката е извършила тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В административният акт са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта е налице позоваване и на изготвената в дисциплинарното производство справка № я-3673/24.01.2012 г., в която подробно са описани и доказателствата, въз основа на които са установени нарушенията. Ето защо доводът на касаторката, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Служителката е уведомена за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Кондакова е запозната с нея на 30.01.2012 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство. На 01.02.2012 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателката е поканена да даде обяснения и да бъде изслушана, като същата е депозирали писмения обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. При постановяване на заповедта са спазени и изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като в същата са обсъдени обстоятелствата, предвидени в цитираната норма. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, а доводите на касаторката в обратния смисъл са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящият случая това е станало на 01.02.2012 г., а заповедта е издадена на 29.03.2012 г., поради което са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателката не е извършила първото от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно поискала и приела дар - 10 лв., който не й се следва, за да не санкционира Виктор Петров Панайотов, за това, че управлява, индивидуализирания в заповедта лек автомобил със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Това нарушение не е установено само с обясненията на Панайотов, дадени в административното производство, както неправилно е приел първоинстанционният съд. По делото по несъмнен начин е установено, че посоченото лице е спряно от служителката, която след проверката е съставила на Виктор Панайотов фиш с невярно съдържание, в който не е отбелязан размера на глобата, нито цифром, нито словом, а подписа на нарушителя не е на Панайотов, като глобата е за управление на МПС без контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Тези обстоятелства заедно с обясненията на Панайотов обосновават извода, че Кондакова е извършила описаното нарушение, което правилно е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР . Освен, че е налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, то е осъществено и деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.). Законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателката е извършила останалите, описани в заповедта дисциплинарни нарушения. По несъмнен начин по делото е установено и че служителката е съставила документ с невярно съдържание, което е нарушение на чл. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - държавният служител не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР. Правилно съдът е приел, че поведението на жалбоподателката не съответства на изискванията, поставени към служителите на МВР и насочени към спазване на законността и охрана на обществения ред и правата на гражданите. Установено е и нарушението, изразяващо се в несъответствието при съставяне на пет броя бланки "глоба с фиш", като в нарядния дневник не са отразени проверки на лица и автомобили, които са санкционирани с глоба с фиш. Доводите на касаторката, че не е осъществила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са неоснователни. Същата не е ангажирала доказателства, опровергаващи събраните в административното производство. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателката е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,