Решение № 14519 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2011 г.

Решение № 14519 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Стара Загора против решение № 109/25.05.2011 г. по адм. дело № 552/2010 г. на Административния съд - Стара Загора. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Маргарита Андонова Арабаджиева, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административният съд - Стара Загора е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-748 от 01.11.2010 г. на областния управител на област Стара Загора, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от ЗПГРРЛ, е отказано да се уважи претенцията на Маргарита Андонова Арабаджиева, ответник в настоящото производство, по подадено от нея искане вх. № 643-р/19.02.2009 г. за изплащане на допълнително обезщетение, в качеството й на наследник на репресираното лице Недялка Иванова Чолакова. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадени с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови обжалвания резултат, АС - Стара Загора е приел, че обжалваната заповед не съответства на приложимия към случая материален закон - ЗПГРРЛ, и конкретно чл. 6 от него, съгласно който правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целя срок на репресията, като обезщетенията получени по досегашния ред, се приспадат. За да стигне до този извод АС - Стара Загора, е установил, че наследодателката на жалбоподателката Недялка Иванова Чолакова е претърпяла незаконна репресия по смисъла на чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, изразяваща се в принудителното й изселване по политически причини в с. Новоград, община Ценово, област Русе. Приел е, че по делото безспорно се установява съществуването на регламентираните в закона материалноправни предпоставки и качеството на наследодателката "правоимащо лице" по чл. 2, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 2 от ЗПГРРЛ, както и продължителността на репресията, за която се следва обезщетението. По делото е установено също, че Недялка Чолакова в качеството й на репресирано лице е получила през 1993 г. еднократно парично обезщетение в размер на 25 000 лв. (неденоминирани), определен по реда на чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 2 на действащата тогава Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (отм.). В мотивите си съдът е направил тълкувание на чл. 6 от ЗПГРРЛ и е приел, че жалбоподателката, настоящ ответник, в качеството й на наследник на репресираното лице Недялка Иванова Чолакова, има право на допълнително обезщетение по сега действащата законодателна уредба, като се приспадне вече полученото от нея. Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е, че Недялка Иванова Чолакова - наследодател на ответницата Маргарита Андонова Арабаджиева, е репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. Като такава, по реда на ЗПГРРЛ, тя е получила еднократно парично обезщетение през 1993 г. в размер, определен по реда на чл. 3, т. 2 от действащата към онзи момент Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, или това е максимума от 25 000 лв. (неденоминирани). Този факт не се оспорва от страните. Към момента на изплащане на обезщетението през 1993 г. жалбоподателката не е получила обезщетение за целия срок на репресията, тъй като съгласно вече цитираната разпоредба на чл. 3, т. 2 от действалата Наредба по прилагането на чл. 4 от ЗПГРРЛ е съществувало максимално определен размер от 25 000 лв. (неденомирани), независимо от срока на репресията. Получената от нея сума, макар и в максимално предвидения размер, се равнява на обезщетение за срок малко по-дълъг от 31 месеца (31 х 800=24800). Съгласно нормата на чл. 6, ал. 3 от сега действащата Наредба по прилагането на чл. 4 от ЗПГРРЛ обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата принудително заселени по административен ред се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване - по 64 лв. за пълен календарен месец, като не е предвиден максимален размер на дължимото обезщетение. Горните фактически и правни положения правилно са установени от административния съд, но неправилно същият е тълкувал изменението на чл. 6 от ЗПГРРЛ (ДВ. бр. 26/2008 г.), във връзка с приложението на нормите на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, във вр. с § 1, т. 2 от ДР на същата Наредба. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, когато лицата по ал. 1, т. 1 - 6, 8 - 10, не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг и родители, или на техните братя и сестри, когато няма други наследници. Както бе изяснено по-горе през 1993 г. наследодателката на жалбоподателката е получила еднократно обезщетение в размер, определен по реда на чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 2 на действащата тогава Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (отм.). Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. "Досегашният ред" по смисъла на закона е редът, определен с Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини (обн., ДВ, бр. 38 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 43 и 48 от 1990 г.); Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 15 и 95 от 1993 г.; отм., бр. 59 от 1996 г.); Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2004 г.; изм., бр. 15 от 2005 г.). Тази легална дефиниция е дадена с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. По-нататък в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата (Нова - ДВ, бр. 43 от 2009 г.) се казва, че обезщетението, получено по реда на т. 1, е за репресия с продължителност 36 месеца. Недялка Иванова Чолакова - наследодател на ответницата Маргарита Андонова Арабаджиева, е починала на 29.08.2005 г., видно от приложеното по делото на л. 19 удостоверение за наследници. Следователно същата е починала преди влизане в сила на горепосочената разпоредба, даваща право на допълнително обезщетение на основание чл. 6 от ЗПГРРЛ. Обосновано е възражението на касатора, че горепосочените разпоредби, и в частност § 1, т. 2 от ДР на Наредбата се прилагат в случаите, когато репресираното лице е починало и не е получавало полагащото му се обезщетение приживе. С оглед на което наследниците не могат да претендират за същото, след като вече е изплатено обезщетението лично на репресираното лице. Водим от горното настоящата съдебна инстанция намира подадената касационна жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно, и като такова същото следва да се отмени, като вместо него да се отхвърли жалбата на Маргарита Андонова Арабаджиева против заповед № РД-09-748 от 01.11.2010 г. на областния управител на област Стара Загора. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,