Решение № 14947 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2017 г.

Решение № 14947 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - П. срещу решение № 96 от 03.04.2017 г. по адм. д. № 567/2016 г. на Административен съд - П. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Фотис" ООД, гр. П., чрез адв. Й. Й., излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Ответникът община П., не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Фотис" ООД заповед № 18-9014/11.11.2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - П., с която на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти: имот с идентификатор 55871.514.6853, собственост на "Фотис" ООД, чиято площ от 2376 кв. м. е намалeна на 2298 кв. м., след промяната и поземлен имот с идентификатор 55871.514.6854, собственост на община П., чиято площ от 2642 кв. м. е увеличена на 2751 кв. м. след промяната. Процесната заповед е отменена като незаконосъобразна, тъй като е установено, че не са били налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР. След като е установен "спор за собственост" между община П. и "Фотис" ООД по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съдът е извел извод, че грешката е следвало да бъде отстранена едва след решаване на спора по съдебен ред. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КК и КР е инициирано от вписания в КК собственик на имот с идентификатор 55871.514.6854 - О. П., и касае изместване на границата със съседния имот с идентификатор 55871.514.6853 по регулационната граница, одобрена със заповед № 1859/16.11.2011 г. на кмета на О. П. и намаляване площта на този имот, в полза на първия. В регистъра като собственик на имот с идентификатор 55871.514.6853 е вписан "Фотис" ООД. Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, т. е. в хипотезата на "непълнота и грешка", която е уредена в чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното застъпване на площта и границите със съседен имот, чийто вписан в КР собственик е възразил, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР, още повече, че от заключението на СТЕ е установено, че в КК процесната граница е отразена по материализирана на място ограда. Неоснователен е доводът досежно достигане на първоинстанционния съд до погрешно заключение, че правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, тъй като обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно разглеждане на всички законови хипотези за изменение на КК и КР по чл. 51, ал. 1, за да се отрече наличието им, а не е прието, че изменението е по т. 1. Действително е следвало да се разгледа само хипотезата по т. 2 за отстраняване на "непълнота и грешка" в КК, на която сочи визираното в заповедта правно основание по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, но излагането на допълнителни мотиви не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответника "Фотис" ООД претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2017 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,