Решение № 14013 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2019 г.

Решение № 14013 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13965/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Кесьов, [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Христов, срещу решение № 5196 от 26.07.2019 г. по адм. дело № 9212/2016 г. по описа на Административния съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА №Р-22221014000912-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен с Решение № 1264/26.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ – София при ЦУ на НАП относно задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата за извършените от лицето разходи, както и неправилно отхвърлено възражение за изтекла погасителна давност относно задълженията за 2008 г. По подробно изложени съображения касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред Административния съд София-град е бил РА № Р-22221014000912-091-001/20.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен с Решение № 1264/26.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на П. Кесьов допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - 2012 г. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта, в която на лицето са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2008 г. в размер над 10 039. 44 лв. главница и лихви за забава в размер над 7 275. 92 лв., както и задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер над 5 327. 43 лв. главница и лихви за забава в размер над 2 708. 71 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В отговор на възражението на лицето за нищожност на РА, съдът подробно е обсъдил представените в тази насока доказателства. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови крайния резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите за ревизирания период, което съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е установил, че ревизираното лице в административното производство не е представило писмени доказателства - становище и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, а видно от изготвената ССЕ, неоспорена от страните, разходите които лицето е извършило за периода 2008 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. превишават реализираните от него приходи. Първостепенният съд е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице, че паричните средства за покупки на автомобили, включени в разходната част на паричния му поток за съответните данъчни периоди, са предоставяни от брат му и други лица, както и че закупените автомобили са прехвърляни незабавно на трети лица. Мотивирал се е, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения като пълномощни, договори, поради което е приел за правилно отнасянето им в тежест на лицето. Съдът е изследвал формирането на паричните пороци на лицето за всяка процесна година и е приел за неправилно отразени в паричния поток в РА размера на разходите за 2008 г., като се е позовал на събраните доказателства и записаното в РД, според които сумата на разходите за ремонт и придобиване на превозни средства е 99 747. 00 лв., а не 100 328. 37 лв. Кредитирал е заключението на ССЕ, вариант 1 за 2008 г. и на базата на изчисленията на вещото лице е установил, че дължимият данък за 2008 г. е в размер на 10 039. 44 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 275. 92 лв., а над този размер е приел РА за незаконосъобразен. За същия период – 2008 г. – съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на определените задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, като е приел, че давността е започнала да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2019 г. Съдът е приел за неправилно определен и паричния поток за 2010 г., за който извод се е позовал на констатацията на ревизиращите, че за 2009 г. няма недостиг на парични средства, а съгласно ССЕ в края на 2009 г. лицето е разполагало с налични парични средства в размер на 3 697. 77 лв., които следва да се приспаднат от превишението на разходите над приходите за 2010 г. и с оглед това дължимият данък по ЗДДФЛ е в размер на 5 327. 43 лв. главница и лихва за забава в размер на 2 708. 71 лв., над който размер РА е приел за незаконосъобразен. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел за правилно определени с РА задълженията за 2011 г. и 2012 г., поради което е отхвърлил жалбата в тази част. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите на касатора за нищожност на РА поради липса на компетентност на лицето, възложило ревизията. На стр. 16, том 3 по делото е представена Заповед РД-01-552/07.05.2013 г., в която на лицето Р. Байрактарова изрично са възложени функции на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии, считано от 01.05.2013 г. Заповедта не е отменена, поради което лицето е имало съответната компетентност към датата на възлагане на настоящата ревизия 19.10.2015 г. Неоснователно касаторът счита за недоказано наличието на основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. При извършването на ревизията органите по приходите са направили извод, че данъчната основа за облагане на П. Кесьов с данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на лицето са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това, че за П. Кесьов е установено въз основа на събраните доказателства, направения анализ и изготвената съпоставка на получените доходи и извършените разходи от задълженото лице през ревизираните периоди превишение на разходите над приходите, ревизиращите органи законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Допълнително, същото е потвърдено и от проведената и приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза. Основателно е възражението на касатора за незаконосъобразност на РА по отношение установените задължения за 2008 г. поради недопустимост на образуваното производство. Относно данъчните задължения за 2008 г. касационният състав намира, че е приложима разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Разбирането на касатора, че по смисъла на цитираната разпоредба производството се образува с връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не с нейното издаване е правилно. В случая към датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия – 01.07.2015 г., давността за данъците за 2008 г. е била изтекла, доколкото преклузивният 5 годишен срок изтича на 31.12.2014 г. Решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част решението е правилно. По същество на спора съдът е обсъдил изложените от лицето възражения като е съобразил установената от приходните органи фактическа обстановка и събраните доказателства и въз основа на този анализ е формирал обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал твърденията на ревизираното лице, че при закупуване на автомобилите лицето е действало само като посредник, от чуждо име и за чужда сметка, като паричните средства са му били предоставени от трети лица, на които веднага след това е прехвърляна собствеността върху автомобилите. Касационната инстанция споделя мотивите на съда, че тази теза не е подкрепена с доказателства. Същите доводи са изложени и в касационната жалба, но не се сочат допълнителни съображения, нито се представят писмени доказателства, от които да се установи категорично, че конкретни лица са превели по банкова сметка или са предали в брой на ревизираното лице определена сума пари, която да е съпоставима с извършените от лицето разходи за покупка на процесните автомобили. Настоящият състав констатира, че съдебните заседания пред първа инстанция неколкократно са били отлагани за довеждане на свидетел – брата на ревизираното лице, който да даде обяснения относно покупко-продажбата на автомобилите и произхода на средствата, така както твърди ревизираното лице, но свидетелските показания така и не са били ангажирани поради неявяване на свидетеля, както и не е депозирал писмени обяснения, въпреки дадената от съда възможност. Няма данни и за упълномощаване на ревизираното лице за закупуване на автомобили, а относно собствеността от официалната справка от МВР, дирекция "Пътна полиция" се установява, че автомобилите са регистрирани на територията на Р България на името на ревизираното лице, при това за продължителен период от време. Справката е официален свидетелстващ документ, изхождащ от длъжностно лице в кръга на службата му и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно верността на вписаните в него обстоятелства, поради което на основание чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документът. При липса на доказателства в обратния смисъл правилно съдът е приел, че разходите за закупуване на автомобилите са извършени от ревизираното лице в съответните периоди, съгласно РА, поради което правилно са били отнесени в разходната част на паричния поток. Доводите на касатора относно извършените разходите за пътуване, конкретно твърденията, че пътните и престоят на лицето в Германия са били изцяло за сметка на брата на ревизираното лице, не следва да се обсъждат, тъй като в тази част РА е бил отменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" в хода на административното обжалване на акта. Като резултат от произнасянето на решаващия орган тези разходи са изключени от паричния поток на лицето. Относно размера на установените със съдения акт задължения в касационната жалба не се излагат възражения. За пълнота, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е кредитирал изчисленията на ССЕ, при съобразяване разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК и забраната за влошаване положението на жалбоподателя. С оглед изложеното, решението е частично неправилно постановено, поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу оспорения РА за установените с него допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: на ревизираното лице разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани, нито са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар. На Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация и с оглед изхода от спора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 519 лв. за първа инстанция и 507 лв. за касационната инстанция, съобразно с отхвърлената част от жалбата и изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,