Решение № 4184 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2015 г.

Решение № 4184 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив обжалва решение № 1579 от 30.07.3015 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 2772/2014 г. в частта, в която е отменен и изменен издаденият на В. М. Г. с [фирма] ревизионен акт № 091400932/20.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 920/15.09.2014 г. при обжалването по административен ред. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с изводите на съда за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК при отмяна, съответно изменението на задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и по приложението на чл. 124а ДОПК при отмяната на установените задължителни осигурителни вноски за 2007 - 2010 г. Оспорва се приетото в решението, че в разполагаемите парични средства на ревизираното лице за 2007 г. и 2008 г. следва да се включат суми получени в заем от съпругата му Е. Г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът - В. М. Г. с [фирма] не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С решението в обжалваната част съдът е отменил оспорения ревизионен акт в частта, в която на В. М. Г. с [фирма] са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 659. 43 лева и съответните лихви от 1 832. 50 лева и задължителни осигурителни вноски за периода 2007 г. - 2010 г. както следва: за ДОО в общ размер на 7 705. 40 лева и съответните лихви от 6 929. 01 лева, за здравно осигуряване /ЗО/ в общ размер на 2 477. 88 лева и съответните лихви от 2107. 26 лева и за ДЗПО - УПФ в общ размер на 3 323. 68 лева и съответните лихви от 1641. 44 лева. Първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт, в частта на установения на В. М. Г. с [фирма] данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. като е намалил размера му от 4 131. 80 лева на 1 236. 75 лева и размера на лихвите от 2223. 88 лева на 665 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на разглеждане в касационното производство е решението, в частта, в която е отменен и изменен ревизионния акт, по жалбата на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив. В останалата част първоинстанционният съдебен акт не е обжалван от В. Г. и е влязъл в сила. За да отмени и измени задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ съдът от събраните по делото доказателства - разписки за дадени суми, представени още в ПУФО, ГДД за декларирани заеми, банкови документи за връщане на заема и писмени обяснения, е приел за доказано твърдението на ревизираното лице за разполагаеми парични средства в по-голям размер, предоставени в заем на съпругата му Е. М. Г. през 2007 г. и 2008 г. от Ф. Т. и А. Я. съответно в размер на 16 600 евро и 10 000 евро. В тази връзка е кредитирано заключението на вещото лице, в което посочените суми са включени в приходната част на паричния поток. На това основание съдът е направил извод, че за 2007 г. не се установява недостиг на парични средства, тъй като разходите на В. Г. за този период се компенсират от паричните средства на съпругата му. В резултат на това ревизионният акт в частта на установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е отменен, а за 2008 г. е прието, че размерът на данъчното задължение следва да се намали на 1 236. 75 лева и съответните лихви. По отношение на задължителните осигурителни вноски, съдът е отменил задълженията, определени за периода 2007 - 2010 г., тъй като нормата на чл. 124а от ДОПК не намира приложение за тези периоди. Решението е частично неправилно. Оспореният ревизионен акт е издаден от П. Д. С. - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. Пловдив, в качеството му на орган възложил ревизията и от К. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив - ръководител на ревизията. Посочените органи по приходите притежават материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в приложимата му по време редакция, в сила от 01.01.2013 г. /. В тази връзка следва да се съобрази тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОССК на Върховния административен съд, по т. д. № 10/2016 г., според което не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. По отношение на ЗОВ решението е правилно постановено. Нормата на чл. 124а ДОПК, която предвижда, че разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК се прилагат съответно за установяване на задължителни осигурителни вноски е обн. ДВ бр. 14/2011 г. и е в сила от 15.02.2011 г. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски не се прилагат за периода преди влизането в сила на чл. 124а ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г. в сила от 15.02.2011 г. Даденото задължително тълкуване се основава на материалноправния характер на нормите /чл. 122, ал. 1 ДОПК/, към които чл. 124а ДОПК препраща. По общото правило за действие на правните норми във времето, материалноправните норми се прилагат за задължения, възникнали след влизането им сила, освен ако с изрична правна норма не им е придадено обратно действие. Обратно действие не е допуснато, поради което чл. 124а ДОПК не следва да се прилага за установяване на задължителни осигурителни вноски за периоди преди 15.02.2011 г. В случая допълнително установените осигурителни вноски са за периодите 2007 - 2010 г., поради което законосъобразно съдът ги е отменил. Отмяната на определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. е правилна като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че ревизионното производство за установяване задълженията за този период е образувано в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК - след изтичане на 5 - годишния преклузивен срок от изтичане на годината, в която е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ през 2008 г. Ревизията е образувана със ЗВР № 1306469/27.12.2013 г., която съгласно известие за доставяне на [фирма] е връчена на 02.01.2014 г. Броен от 01.01.2009 г. 5-годишният за установяване на задълженията за 2007 г. изтича на 01.01.2014 г. Ревизията е започнала на 02.01.2014 г. след изтичането на този срок, поради което решението, в частта, в която са отменени задълженията за данък върху доходите за ревизирания период на 2007 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила на това основание. Изводите на съда за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2007 г. и за по-нисък размер на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и данъка за 2008 г., поради получени от съпругата заеми в размер на 16 660 евро и в размер на 10000 евро, не се подкрепят от доказателствата по делото. По делото са представени разписки от 21.01.2007 г., от които се установява, че Ф. Т. дава на племенницата си Е. Г. в заем сумата от 16 600 евро, която ще й бъде върната в удобна за нея дата, а А. Я. дава в заем на Е. Г. сумата от 10000 евро при същите условия за връщането й. В хода на съдебното производство са представени вноски бележки от 30.12.2014 г. за връщане съответно на 16 600 евро и на 17 085 евро по банкова сметка на всяко от посочените лица. Според писмените обяснения на съпругата, отразени в протокол № 1336645/21.12.2013 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на Е. М. Г., една част от сумите са получавани в Турция, на части, при пътуванията й - на 21.01.2007 г., 07.03.2007 г., 01.07.2007 г., 10.08.2007 г., а друга - в България чрез трети лица. От приложеното по делото удостоверение вх. № 2509-1/18.06.2009 г. (л. 721 от делото) е видно, че Е. Г. е пътувала през ГКПП Кап. Андреево на посочените дати в Република Турция. Пътуванията й са отразени и в съставения протокол от 21.12.2013 г., с който е приключила проверката за установяване на факти и обстоятелства. От доклад № 3481/21.12.2013 г. (л. 771 от делото) е видно, че Е. Г. е декларирала в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ получени и непогасени парични заеми от Ф. Т. и А. Я. към 31.12.2009 г., към 31.12.2010 и към 31.12.2011 г. съответно 32 370 лева (32 466. 78 лева) и 7 529. 95 лева. По делото не е доказано с какви средства са разполагали посочените заемодатели. В протокола от 21.12.2013 г. са отразени писмени обяснения на съпругата, според които Ф. Т. и А. Я. през периода 2001 - 2008 г., са вдовици, пенсионери и живеят със семействата на децата си. Синовете на първата от тях са златари и имат златарски ателиета и магазини, а на синът на втората има хранителни магазини. В обясненията е посочено, че и двете финансово са добре, тъй като освен доход от пенсия, получават и добавки за това, че са вдовици. По настоящото дело тези обяснения не са подкрепени с никакви доказателства за доходите на Ф. Т. и А. Я., включително такива за размера на пенсиите им. Поради това неправилно съдът е приел, че съпругата е разполагала с заемни средства в размер на 16 600 евро и 10000 евро през 2007 г. и е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза по изготвения I-ви вариант, според който с тези средства се компенсира паричния недостиг на В. Г. за 2007 г. изцяло, а за 2008 г. частично. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е изменен ревизионния акт, като е намален размера на определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. от 4 131. 80 лева на 1 236. 75 лева и размера на лихвите от 2223. 88 лева на 665 лева е неправилно постановено и следва да се отмени. Вместо него следа се постанови друго, с което жалбата на ревизираното лице в тази част да се отхвърли като неоснователна. При решаването на спора по същество, следва да се съобрази обстоятелството, че осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО по чл. 124а ДОПК за 2008 г. в общ размер на 6820 лева не са дължими. Тези вноски са участвали при формирането на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 41 318. 06 лева, като са приспаднати от установения недостиг на парични средства в размер на 48 138. 86 лева. По този начин и при данъчна ставка от 10 % при ревизията е начислен данък върху доходите от 4 131. 80 лева и съответните лихви. Без осигурителните вноски, общата годишна данъчна основа за облагане за 2008 г. е равна на установения при ревизията недостиг - 48 138. 86 лева, а дължимият данък е 4 813. 88 лева. Така определеното задължение е в по-висок размер от установеното при ревизията, поради което и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК следва да се потвърди размера по ревизионния акт. В останалата обжалвана част, решението следва да се остави в сила. При този изход на спора на администрацията се дължат разноски за първата инстанция, съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба. Съдът е присъдил разноски в размер на 711. 16 лева, след компенсация с дължимите на ревизираното лице разноски. След преизчисление на разноските на страните съобразно материалния интерес, установен в настоящото производство се установява, че на администрацията се дължи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в общ размер на 1059. 76 лева, а на В. Г. - 185. 67 лева. След компенсация на дирекция ОДОП – Пловдив се дължат разноски в размер на 874. 09 лева. Поради това в настоящото производство следва да бъде присъдена разликата над 711. 16 лева до 874. 09 лева или сумата от 162. 93 лева. Разноски за касационното производство не следва да се присъждат и на двете страните по делото. Директорът на дирекция ОДОП - Пловдив не е представляван пред касационната инстанция от юрисконсулт – в с. з. не се явил юрисконсулт, касационната жалба и писмените бележки по приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, са подписани от страната. В. Г. като ответник по касация не е направил искане по разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,