Решение № 4752 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., чрез процесуален представител адв. Б. Малешков, против решение 4642/05 декември 2024 г., постановено по адм. д. 739/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Б. М., против заповед 1020/19 юни 2024 г. на зам. кмет на Община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Масивна пристройка, представляваща разширение на втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, с предназначение: едната й част кухня, а другата й част баня, находящ се в УПИ Х 620, в кв. 31 по действащия план на гр. Септември, Община Септември, одобрен със заповед 1517/1980 г., с административен адрес: гр. Септември, Община Септември, област Пазарджик, [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове решението си АС Пазарджик е обсъдил и анализирал всички писмени доказателства, събрани по преписката и заключението на СТЕ, с оглед необходимостта от специални знания и видно от данните по делото експертизата е била приета, без оспорване и кредитирана като обективна. Изхождайки от заключението на експертизата, което не е било оспорено по реда чл. 193 ГПК и от отговорите на назначеното вещо лице в с.з. с оглед на конкретно поставени задачи по същността на спора, АС Пазарджик обосновано е приел, че за процесния строеж няма издадени строителни книжа и същият не попада в приложното поле на §16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Съдът е посочил приложимите правни норми към датата на изграждане на строежа, като конкретно е обсъдил регламентираните с тях възможности за строеж и правилно е приел, че те не допускат процесното изграждане. С оглед изложеното административният съд е достигнал до верния извод, че строежът е изграден в противоречие с правилата и нормите, действали по време на изграждането му, а също и по сега действащите правила и нормативи, поради което не е търпим. С оглед неговото разположение, процесният строеж се е намирал на недопустимо по закон отстояние от страничната граница, както и е недопустим по предвижданията на действащия ПУП. Следва да се спомене, че и съгласно сега действащите строителни правила и норми, сграда на основното застрояване при ниско жилищно застрояване следва да отстои най-малко на 3 метра до страничните регулационни граници, в който смисъл е разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ тези изисквания безспорно не са налице, тъй като разстоянието на сградата на основното застрояване до страничната граница на УПИ е 1,98 л. м. От гореизложеното следва извод, че строежът не е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно правилата и нормативите, установени от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Септември следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 10 февруари 2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав