Решение № 4252 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2008 г.

Решение № 4252 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас срещу решение № 903/16.10.2008 година по ахд № 992/ 2008 година на Административен съд - Бургас, първи състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 31/2008 г. на началника на митница Бургас, потвърдено от директора на РМД - Бургас, определящо за внасяне от "Пристанище Бургас" ЕАД данъчни задължения за ДДС в размер на 9 197,32 лева, ведно със законната лихва от 17.10.2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу ППСДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД, не взима становище. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Бургас, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че "Пристанище Бургас" ЕАД гр. Бургас, е търговец, управляващ временен склад. Съгласно митнически манифест № 289/14.10.2007 г. са въведени в пристанище Бургас и разтоварени от кораба "Херекс -4" 4 965 410 кг. меден концентрат. След разтоварването е съставен генерален акт на митнически пункт "Пристанище Център", в който като разтоварено количество е посочен резултатът от извършеното по метода "драфт сървей" измерване тегло - 4 980 160 кг. При натоварването им на ж. п. вагони и претеглянето им се установява количество в повече с 14 750 кг., експедирано с митническо направление "транзит в страната". При получателя стоката е претеглена като 4 961 370 кг. Според АС, митническите органи в нарушение на чл. 114 ППЗМ са приели, че разликата от 18 790 кг. е липсваща стока, считаща се за отклонена от митнически контрол и съответно - внесена на територията на страната, поради което са определили дължим от "Пристанище Бургас" ЕАД ДДС. В случая се установява друго - а именно, че при теглене на стоката по метода драфт сървей и впоследствие посредством вагони на кантар, теорията и международната практика допуска отклонение. При претеглянето на ж. п. кантар има системна грешка при теглене на вагоните, както и системна грешка на везната. Изложени са доводи и свързани с изпарението на влагата и механично разпиляване без цифрово изражение. Изводът е, че отклонението в теглото на стоката е в границите на нормално допустимата грешка и не е налице липса при съхранението във временен склад по смисъла на чл. 114 ППЗМ, която да води до задължение за заплащане на ДДС. Решениетото е правилно. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото, винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване-по газенето на кораба и по тегленето на кантар, поради несъвършенството на методите и измервателните уреди. Международно установената практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от +/- 0.5% от товароносимостта на кораба, която в случая не е известна, но със сигурност е равна или по-голяма от товара. След сумиране с величините, получаващи се и от системните грешки при теглене на вагоните и везната, съдът е направил обоснован извод относно допустима грешка при измерването на товара. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е приложима материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице доказано освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго, тъй като същата е действащо право до 31.12.2006 г., а вносът е осъществен през 2007 г. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение