Решение № 10411 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 353/2012 г.

Решение № 10411 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 353/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Бериван Фелах Омер, със съгласието на нейната майка и законна представителка, против решение по адм. д. № 6370/2011 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил всички относими за спора факти, липсват и мотиви по чл. 75 от ЗУБ. Необосновано е прието, че обстановката в провинциите Дахук, Ербил и Сюлеймания е спокойна. Обстановката е по-скоро непредсказуема. Не е обсъден меморандумът на ВКБООН от 24.04.2009 г. относно "Насоките за определяне на критерии на ВКБООН за оценка на нуждата от закрила". От м. май 2005 г. бащата е отвлечен и до момента е в неизвестност, което е наложило заминаването на семейството за гр. Захо. Събраните доказателства са разгледани едностранно, което налага извод за необоснованост на решението. Решението на ДАБ не спазва целта на закона. Ответната страна Председателят на ДАБ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представена е справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" от 18.06.2011 г. Спрямо жалбоподателя не е налице преследване, а административният орган е изпълнил дадените му задължителни указания след връщане на административната преписка. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) против отказ на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут с Решение № 313/23.06.2011 г. Кандидатката е кюрдка, с мюсюлманско вероизповедание, родена на х.хх.хххх г. - непълнолетна. Съдът приема, че процедурата е спазена, но не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за закрила. Решението за напускане на Ирак е свързано с изчезване на бащата, труден живот в гр. Мосул и желание за по-добър живот, което се установява от бежанския разказ. Твърденията за реални заплахи не са обосновани с конкретни факти, които да сочат за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила за неговото постановяване. Правилно е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу изричен отказ за предоставяне на статут на бежанец. Решението е обосновано, тъй като съответства на установените факти. Обсъдена е обстановката в Ирак и несигурността в страната, доказана със становище на Министерство на външните работи на РБ от м. ноември 2007 г., справка за Ирак вх. № 3093/17.08.2010 г. на ДАБ при МС, становище № УП4916/10.06.2011 г. на интервюиращия орган. В посочените писмени документи има данни, че ситуацията в в отделни райони на Ирак, я определят към 2009 и 2010 г. като страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света, несигурно и непредсказуемо положение. За предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ обаче е необходимо наличието на основателен страх от преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Това в случая не е налице. По делото не са посочени конкретни обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване на жалбоподателката. Същата е кюрд и е живяла до напускането на страната в гр. Захо в автономна област, която се определя като стабилна, а властите в КАО като цяло са в състояние да осигурят закрила на гражданите в региона. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на хуманитарна закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е обсъдено и Решение от 17.02.2009 г. по С-465/2007 г. на Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie на съда по тълкуване и прилагане на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минимални стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директивата е транспонирана в националното ни законодателство в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решението от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на безогледно насилие, характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Законът и директивата не съдържат легална дефиниция за понятията вътрешен или международен въоръжен конфликт. От края на 2011 г. в Ирак няма чуждо военно присъствие, включително българско, и не е налице чужда военна намеса. Към делото са приложени справки за положението в Ирак към предходни години, от които е видно, че в страната няма международен военен конфликт. Поради това следва да се изясни израза "вътрешен въоръжен конфликт" и дали ситуацията в Ирак отговаря на това определение. Обяснение на това понятие се намира в чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от РБ с Указ от 12.08.1949 г. Под "вътрешен въоръжен конфликт" се има предвид конфликт, който протича на територията на високодоговарящата страна между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Не представлява вътрешен въоръжен конфликт ситуации на вътрешни безредици, напрежение като бунтове, изолирани и спорадични прояви на насилие - чл. 1, т. 2 от Протокол II към същата Женевска конвенция. По делото са приложени справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно обстановката в Кюрдската автономна оБласт и специално за гр. Захо от 19.06.2011 г. и 17.08.2010 г., от които е видно, че тази област е най-стабилна от 2003 г. досега, няма информация за специално отношение на властите към завърнали се кандидати. Източниците на напрежение са местни ислямисти, асоциирани към Ал-Кайда и военното крило на Кюрдската работническа партия в Турция, но няма обстоятелства, които да попадат в определението за "вътрешен въоръжен конфликт". Следователно към момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение в Ирак няма ситуация на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право и не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на основанията в чл. 9 от ЗУБ. Поради това решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,