Решение № 5998 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2008 г.

Решение № 5998 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Лиляна Янкова Стамболиева от гр. Сливен срещу решение № 61/24.03.2008 г. по адм. д. № 339/2007 г. на Административен съд - Сливен. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касаторката, на основание чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 301, 74 лв. и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., от незаконосъобразни действия на служители на община Котел, извършени през 1982 г., изразяващи се в записване в регистъра на ищцата, като българска гражданка. Прието е, че незаконосъобразните действия на служителите на община Котел са извършени в нарушение на тогава действащия Закон за българското гражданство и Правилника му за приложение. Иска за имуществени вреди както и искането за присъждане на неимуществени вреди приел, изцяло за недоказан. Освен това съдът приел, че иска изцяло е погасен по давност, съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, тъй като от предявяване на исковата молба на 06.12.2007 г. са изминали повече от 20 години. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е основателна. Незаконосъобразно е приетото от съда, че иска е погасен по давност. Ищцата е узнала за безспорно незаконосъобразните действия на служителите на община Котел през м. юли 2007 г., от писмо на министерство на правосъдието, изх. № 1592/2007 г., че тя не е български гражданин. До тази дата тя се е водила българска гражданка, получила е и лична карта със съответния ЕГН. Личната й карта е била иззета и получила Карта за продължително пребиваващ в Р България чужденец. Това наложило ищцата да предприеме редица действия за придобиване на българско гражданство, свързано с издаването на документи. Същата година на 06.12.2007 г. е завела и настоящия иск. От това следва, че за ищцата се е породило правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ от м. юли 2007 г. когато е узнала за незаконосъобразните действия на служителите на община Котел. Ищцата Лиляна Янкова Стамболиева е родена на 19.10.1978 г. в гр. Ярославъл, република Руска съветска федеративна социалистическа република, от баща с националност българин и от майка с националност руска. семейството се премества да живее в България и се установява в гр. Котел. В регистрите на община котел, ищцата е била записана като българска гражданка, с дата на съставяне на личния й регистрационен картон 10.06.1982 г. Същата впоследствие се изселила и живее в гр. Сливен, където е съставен нов личен регистрационен талон с дата 08.03.1995 г. За поставените върху него отметки настоящата инстанция изцяло възприема изложеното от първоинстанционния съд, както и изложените мотиви досежно извършените първоначални действия на служителите на община Котел, които записали ищцата като "гражданство на НРБ", в нарушение на тогава действащия Закон за българското гражданство и Правилника му за приложение. Безспорно са налице действия на администрацията, които са незаконосъобразни. Неправилно обаче съдът приел иска за имуществени и неимуществени вреди за недоказан. По делото са представени фактури за внесени от ищцата суми във връзка с набавяне на документи, необходими за получаване на българско гражданство: такса до Министерство на правосъдието 10 лв., такса до Окръжна прокуратура 2 лв., за изследване за сифилис и спин: 3 лв. плюс 20 лв. и 10 лв. общо 33 лв. по фактура от 15.08.2007 г. на МБАЛ "д-р Ив. Селимински" АД-Сливен и лаборатория-Сливен, за легализация на документи 40 лв. по фактура от 20.08.2007 г. и втора фактура за същото от 12 лв. (17.08.2007 г.) за период на документи от руски език 53 лв. по фактура от 20.08.2007 г. и изпратени документи в Министерство на правосъдието с такса 8, 24 лв. от 18.07.2007 г. или общо 146 лв. Не са представени доказателства само за внесени 110 щатски долара за издаване на удостоверение от Генералното консулство на Русия в гр. Варна, поради което иска за имуществени вреди следва да се уважи в размер на 146 лв. Иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2000 лв. също неправилно е приет от съда за недоказан. безспорно е, че ако не бяха извършени незаконосъобразните действия на администрацията на гр. Котел, то за ищцата не биха се породили неудобствата от снабдяване с необходими документи, отнемането й на личната карта, извършването на процедура по придобиване статут на български гражданин и пр., което й е коствало усилия и време, страдания и проблеми, които не се нуждаят от специално доказване. По справедливост съдът приема, че иска следва да се уважи в размер на 1500 лв. и в останалата част до 2000 лв. да се отхвърли. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно обосновано и постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество в горния смисъл. По направеното искане за присъждане на разноските по делото и предвид изхода на делото, същото е основателно. Ищцата е внесла държавна такса по иска 10 лв. и държавна такса по касационната жалба 15 лв., адвокатско възнаграждение на адв. Ю. Колева в размер на 100 лв. или общо 125 лв., които ответната страна община Котел следва да й заплати. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,