Решение № 2406 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2008 г.

Решение № 2406 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Красимир Илиев Илиев, от гр. Бургас, против решение № 700 от 24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 726/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалба против заповед № з-978/24.03.2008 г., с която на касатора е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, директорът на ОДП гр. Бургас е наложил на Красимир Илиев Илиев, в качеството му на управител на "Морения клуб" ЕООД, принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се във забрана за напускане на страната и отказ за издаване на документ за задгранично пътуване поради наличие на публично задължение в големи размери на "Морения клуб" ЕООД, за което е образувано изпълнително дело. Заповедта била издадена въз основа на писмено искане на публичния изпълнител при Агенция за държавни вземания -Регионална дирекция гр. Бургас. По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Към момента на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ограничителната мярка. Красимир Илиев в качеството му на управител на "Морения клуб" ЕООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Дружеството има задължения в големи размери, установени по законния ред, за които не са представени надлежни обезпечения. Налице е било и искане от публичния изпълнител за налагане на ПАМ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По безспорен начин по делото е установено, че "Морения клуб" ЕООД, с управител Красимир Илиев, към момента на издаване на заповедта е имало публични задължения в големи размери, като от органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК е направено писмено искане за налагане на ПАМ. Следователно при постановяване на заповедта са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването й. Изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Жалбоподателя е уведомен за започване на административното производство, съобщението е изпратено с писмо с обратна разписка, като същото не е потърсено, поради което е поставено съобщение на таблото в администрацията на органа, при което е изпълнено изискването на чл. 61, ал. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви в оспорената заповед. Административният орган е мотивирал заповедта с обстоятелства, които по закон съставляват основание за издаването й. С това той е изпълнил задължението да издаде мотивиран административен акт, прогласено изрично с разпоредбата на чл. 78 ЗБДС. Когато административният орган установи наличие на материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 от ЗБДС, той следва да издаде заповед със съдържание като обжалваната. Такъв правнорелеватен факт е искането на публичния изпълнител направено по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, което изключва възможността за преценка дали да бъде издаден или не административният акт. Представените в настоящото производство влезли в сила решения, с които се отменят две постановления за принудително събиране на публични държавни вземания, с които е постановено заплащане от дружеството на публични държавни вземания са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение. От една страна съгласно правилото на чл. 220 Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От друга страна видно от събраните по делото доказателства в хода на производството по принудителното изпълнение към първоначалното задължения са присъединени и други публични задължения, с взискател Митница Варна, за които задължения не са представени доказателства, установяващи, че същите са изплатени. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,