Решение № 115 от 1.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 239/2016 г.

Решение № 115 от 1.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 239/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски С касационни жалби от защитниците на подсъдимите Е. И. Т., С. Н. Й. и Д. Р. Е., всички от С., адв. Хр. С., адв. Н. З. и адв. Л. Ш. от АК - Благоевград се обжалва въззивна присъда № 421 от 22.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 180/2015 г. на Благоевградския окръжен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искания за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, алтернативно за оправдаването им от касационната инстанция, допълнено в съдебните прения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Гражданските ищци "Б. Д" - О. и К. Ч., редовно уведомени, не вземат участие по делото и не се представляват, като не са изразили и становище по жалбите. Подсъдимата Д. Е. не участва в касационното производство, като е напуснала посочения от нея адрес за призоваване и по данни на роднините й е в чужбина, а подсъдимите Е. Т. и С. Й. лично, както и служебните защитници на тримата поддържат подадените от тяхно име жалби и молят те да бъдат уважени по изложените в същите съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 2760 от 25.11.2014 г. по НОХД № 860/2012 г. на Районен съд - Сандански подсъдимите С. Н. Й., Е. И. Т., И. М. П. и Д. Р. Е., всички от С. са признати за невинни по обвиненията им, за първите трима при условията на продължавано престъпление в периода от неустановена дата в началото на м. февруари 2012 г. до 15.02.2012 г., а последната на 15.02.2012 г., в землището на [населено място], област Благоевград, подс. Т. и подс. П. при условията на опасен рецидив, подс. Й. повторно в немаловажен случай, в съучастие като извършители да са отнели чужди движими вещи от владението на "Б. Д." - О. и К. И. Ч. на обща стойност 5 803,60 лв на дружеството и 950 лв на Ч., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят и са оправдани по предявените им обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за подс. Т. и П., по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за подс. Й. и по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Е. Отхвърлени са предявените от пострадалите - търговското дружество и от К. Ч., граждански искове за репариране на причинените им имуществени вреди от деянията, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на обезщетенията, като неоснователни. Постановено е направените по водене на делото разноски в размер на 481 лева да останат за сметка на държавата. Недоволен от присъдата е останал прокурорът от Районна прокуратура - С., който я е атакувал като необоснована и незаконосъобразна в частта й, касаеща обвиненията спрямо подсъдимия С. Й. по пункт 1 и пункт последен, спрямо подсъдимите Е. Т. и Д. Е. по пункт последен от присъдата и искане за отмяна в тези й части и постановяване на нова въззивна присъда спрямо тримата подсъдими за осъждането им по предявените им обвинения, със законните последици от това. Присъдата не е била протестирана по отношение на подсъдимия И. П. и за част от обвинението срещу тримата жалбоподатели, както и не е била обжалвана от гражданските ищци в гражданско-отхвърлителната й част. С нова присъда № 421 от 22.01.2016 г. по ВНОХД № 180/2015 г. Благоевградският окръжен съд е признал тримата подсъдими С. Й., Е. Т. и Д. Е. за виновни в това на 15.02.2012 г. в землището на [населено място], област Благоевград, в съучастие като съизвършители, за подс. Й. повторно в немаловажен случай, а за подс. Т. при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство да са отнели чужда движима вещ - строителен фургон на стойност 950 лв от владението на собственика му К. И. Ч. от С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за подс. Т., чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Й. и по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Е. при условията на чл. 54 от НК за подс. Й. и подс. Т. са осъдени съответно подс. Й. на 1 г. лишаване от свобода, подс. Т. на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим в условията на затвор, а при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК подс. Е. е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Против въззивната присъда са подадени касационни жалби от служебните защитници на осъдените трима подсъдими с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, с алтернативата за оправдаването им изцяло от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество същите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Доводите на защитниците касаят доказателствената дейност на въззивния съд по извеждане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото, така и правилното приложение на материалния закон, оспорвайки съставомерността на поведението и на тримата подсъдими като квалифицирана кражба на вещ, но която е била унищожена от други лица преди тяхната намеса за своене на части от фургона. Оспорва се ползването на показанията на малолетния свидетел З. Д. и обясненията на подс. Й. от досъдебното производство, отречени от него в хода на съдебното следствие и преценени от защитата като оговор спрямо съпроцесника му подс. Т. Тези доводи, развити и пред окръжния съд, не са съобразени с изложените от него съображения в мотивите на атакуваната присъда. Въззивният съд се е съгласил с отказа на районния съд да възприеме за процесуално законосъобразни редица следствени действия по събиране на доказателства и ползване на доказателствени способи на досъдебното производство, като е акцентирал върху събирането и проверката им за достоверност в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Така, като е отрекъл също да ползва показанията на св. Д. от досъдебното производство, окръжният съд се е доверил на тези от съдебното следствие, проверявайки ги чрез показанията на св. Вакъвчиев и св. П., частично и от обясненията на подс. Й., приемайки го (св. Д.) за незаинтересован от изхода на делото. Участието на тримата подсъдими в разрушаването на фургона е било потвърдено косвено от показанията на св. Г., открил метални и дървени остатъци от него в двора на имота, в който са живеели по това време подсъдимите Т. и Е., на съпружески начала, както и подс. Й., който е живеел със сестра на последната, изявленията им за техния произход и накрая предаването им от подс. Й. в пункт за скрап два дни след инкриминираното деяние, документирано с представената по делото покупко-изплащателна сметка на негово име, издадена от фирмата, собственик на пункта. Не на последно място са данните, получени при огледа на местопроизшествието и закрепени на фотосите от фотоалбума към него, утвърдени от показанията на полицейските служители и св. Ч., като собственик на фургона. Или, въззивният съд не е ползвал процесуално недопустими доказателствени средства и доказателства за изграждане на вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване, очертан от рамките на въззивния протест, поради което не може да се приеме да е допуснал визираните в жалбите процесуални нарушения и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон. Макар неколкратно съдът да отбелязва при излагане на възприетата от него фактическа обстановка, че с действията си тримата подсъдими "разпарчатосват", "изкъртват железа от металната конструкция на фургона", че "в разрушаването на фургона" са участвали и тримата, наред с деца и други неустановени роми, че при огледа е констатирано на место "само основата на фургона", е приел, че с тези си действия тримата подсъдими обективно и при общност на умисъла са отнели фургона на св. Ч. на стойност 950 лв. с намерение противозаконно да го присвоят. За да бъде отнета една движима вещ по описания от съда начин тя следва да запази, ако не изцяло, поне в по-голямата си част, своя интегритет да може да бъде ползвана по предназначение или по друг възможен начин. В случая обаче фургонът е бил фактически унищожен до степен да остане само основата му. Или, обективно фургонът като движима вещ е престанал да съществува, а от действията на подсъдимите (като установени от съда факти) следва да се изведе умисълът им не да крадат фургона, а да го унищожат, като впоследствие разпродадат или изгорят добитите от него части. Това сочи на неправилно приложение на правото и касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и доколкото ВКС е инстанция по правилното приложение на закона, този пропуск на въззивния съд следва да се отстрани от касационната инстанция съобразно правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, като деянието на тримата подсъдими се преквалифицира в престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което е по-леко наказуемо престъпление и бъдат оправдани по предявените им по-тежки обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за подс. Т., чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Й. и по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Е. С оглед корекцията в правната квалификация на деянието на жалбоподателите следва да се направи преценка и за дължимата им се санкция. Без да е необходимо повтаряне на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства, имащи отношение към тежестта на необходимото за поправянето и превъзпитаването им наказание, но като се отчете като отегчаващо обстоятелство миналите осъждания на подс. Т. и подс. Й., които престават да бъдат по-тежко квалифициращи деянието им обстоятелства, лошите им характеристични данни като лица с множество противообществени прояви, с престъпна упоритост да довършат започнатото разрушаване на фургона и отзвука от деянието сред ромската общност, то е необходимо да изтърпят наказание лишаване от свобода подс. Т. от 2 години, подс. Й. - от 1 г., а по отношение на подс. Е. с най-малък принос в общата им престъпна деятелност - от 6 месеца, но като се запази при нея приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с възпиращ изпитателен срок от 3 години. По този начин ще се постигнат целите на чл. 36 от НК. Няма основание за промяна в първоначалния режим и мястото за изтърпяване на наказанията от подсъдимите Т. и Й. - строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тази насока обжалваната въззивна присъда следва да бъде изменена, а жалбите на защитниците на тримата подсъдими в останалите им части следва да бъдат оставени без уважение. При касационната проверка ВКС констатира, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски, като се възложат в съответни на обвиненията им части на тримата подсъдими, което следва да се отстрани по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение