Решение № 6313 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 562/2013 г.
ВАСVI отделение09.05.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1465/2012 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 2181 по описа за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6313 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 562/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 1465 от 2012 г. по адм. дело № 2181 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 113 от 3.09.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Весела Христова Петкова от гр. Бургас, Въльо Николов Комнев от гр. Средец, обл. Бургас и Мария Димова Манолова - Колева от гр. Бургас са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 113/3.09.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1291/26.07.2011 г., издадено от ръководителя по контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/5.07.2011 г., с което жалбоподателката Мария Димова Манолова и заинтересованите лица Весела Христова Петкова и Въльо Николов Комнев в качеството им на членове на орган на медицинската експертиза на работоспособността (ЛКК при "ДКЦ-3-Бургас" ЕООД) са задължени солидарно да внесат сума с общ размер 3857.78 лв. (1358.16 лв. главница и 2499.62 лв. лихви до 11.07.2011 г.). Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Стефко Грозев Шишков по болнични листове № А20016488502, № А20016488542 и № А20016488559, отменени с експертно решение на НЕЛК по нервни болести № 0515/29.04.2003 г. По делото е приложен препис на решение от 28.12.2010 г. по адм. д. № 5135 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 10.02.2011 г., с което жалбата на Стефко Грозев Шишков против експертното решение на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна в частта за цитираните болнични листове. Решението на Административен съд - Бургас, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 59 от 2010 г.), действаща към датите на издаване на актовете за ангажиране отговорността на лекарите от ЛКК за нанесени на ДОО щети от отменени актове на медицинската експертиза. Въпросите във връзка с отговорността на лекарите за причинени на ДОО щети не са разрешени по същество. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения. Ирелевантни към спора за законосъобразност на оспорените актове са доводите на касатора във връзка с виновното поведение на лекарите от лекарската консултативна комисия (ЛКК) поради издаване на цитираните болнични листове в нарушение на специалната нормативна уредба. С чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г. до 31.12.2011 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт са овластени да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Събирането на сумите по ревизионните актове за начет се извършва по реда на ал. 3 с издаване на разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Към 26.07.2011 г. контролните органи на НОИ не са били овластени от закона да установяват по специалния административен ред на чл. 110 от КСО с ревизионни актове за начети задължения на физически или юридически лица, произхождащи от отменени актове на медицинската експертиза, а длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от КСО - да издава разпореждания за събиране на задълженията, произхождащи от отменени актове на медицинската експертиза. Изменената разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), която създава възможност за провеждане на ревизионно производство по отношение на лицата, причинили щети на държавното обществено осигуряване от издадени актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, няма обратно действие (в същия смисъл решение № 9127 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2012 г., VI о., решение № 6582 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2012 г., VI о., решение № 4139 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15009/2011 г., VI о., решение № 3447 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2011 г., VI о. и др.). Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при липса на правно основание за ангажиране отговорността на членовете на колективния орган на медицинската експертиза по реда на контролно - ревизионното производство по чл. 110, ал. 1-4 от КСО, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което оспорените актове са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,