Решение № 10349 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2017 г.

Решение № 10349 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. М., от гр. П., чрез пълномощника му - адв. Г. М., против решение № 2237 от 24 ноември 2016 г. постановено по адм. дело № 1501/2016 г. по описа на Админстративен съд П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - началника на РО "НСК" - П. при РДНСК-ЮЦР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, на основание чл. 292 АПК, за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на издадените от началника на РДНСК - П. (сега началник на РО"НСК" П. при РДНСК-ЮЦР) заповеди № ДК-02-Пд-20 от 23 април 2008 год, № ДК-02-Пд-21 от 23 април 2008 г. и № ДК-02-Пд-22 от 23 април 2008 г., за премахване на незаконни строежи: "Монолитна постройка-офис", "Плътна масивна ограда" и " Гаражи", всички извършени в имот № 017012, землище П.-запад, е погасено по давност и не съществува. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска, като неоснователен. За да постанови този резултат решаващият съд е развил мотиви за висящност на изпълнителния процес, наличие на прекъсната давност обусловена от действия на органа по изпълнение за принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди, както и липса на основания по § 127 от ПЗР ЗИДЗУТ ( Д. В. бр. 82/2012 г.). Решението е правилно. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск - чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. В случая законосъобразни са изводите на съда, че петгодишния давностен срок за изпълнение на трите заповеди, не е изтекъл, поради следното: Заповедите са влезли в сила на 27 октомври 2008 г., когато е изтекъл срока за обжалване на прекратителното определение № 2055 от 15 септември 2008 г. по адм. дело № 1322/2008 г. по описа на Административен съд П., образувано по жалба срещу трите заповеди за премахване на незаконни строежи ( описани по-горе ) - виж копие от това определение с отметка, че е влязло в сила на 27 октомври 2008 г. (стр. 52 от делото на Административен съд П.). От тази дата е започнал да тече пето годишен давностен срок за изпълнение. Към датата на завеждане на исковата молба - 22 юни 2016 г. този давностен срок правилно е прието, че не е изтекъл, поради извършени действия по изпълнение, от страна на органа по изпълнението, които прекъсват течението на давността. С покани за доброволно изпълнение до ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението ( стр. 53-55 от делото на Административен съд П.), от 03 август 2010 г. същия е поканен да предприеме действия по премахване на трите незаконни обекта - предмет на влезлите в сила заповеди, представляващи годни изпълнителни основания. Поканите първоначално не са получени от длъжника, което е наложило повторното им изпращане на постоянния му адрес. В. от известие за доставяне - обр. 243 ( стр. 60 от делото на Административен съд П.), писмата-покани са получени лично от адресата на 07 септември 2010 г. ( датата на пощ. клеймо на РСС-П. ). Получаването им прекъсва течението на давността - чл. 116, б. "в" ЗЗД и започва да тече нова давност. Следващите действия на органа по изпълнението са обективирани в Констативни протоколи - 3 бр. от 20 август 2015 г., с които е удостоверено, че липсва доброволно изпълнение, с приложен снимков материал. С тези действия извършени на 20 август 2015 г. отново е прекъсната давността, тъй като към този момент същата все още не е изтекла, и започва да тече нов давностен петгодишен срок за изпълнение, който към датата на предявяване на иска не е изтекъл. Като е достигнал до същите изводи, съдът е приложил правилно закона и решението му е материално законосъобразно. Правилни са изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ ( Д. В. бр. 82/2012 г. ). Влизането в сила на тази разпоредба, считано от 26 ноември 2012 г., не представлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо процесното изпълнение, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи, както и нов период по ал. 1 за търпимост на строежи, допълващ тези по § 16 ПР ЗУТ. Освен това, както правилно е посочено и от съда, това са материалноправни норми, за които не е предвидено обратно действие, а такова - занапред спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26 ноември 2012 г. ( влизане в сила на разпоредбата), каквито процесните актове не са. От изложеното следва, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отказа на съда да допусне оспорване на документ - обратна разписка от 07 септември 2010 г. и за установяване, че същия е неавтентичен. Оплакването е недопустимо, тъй като се прави за първи път пред касационната инстанция. Пред първоинстанционния съд касаторът, въпреки че е бил редовно призован, не се е явил лично или чрез пълномощник, и не е предявил никакви доказателствени искания или оспорвания на документи. Неотносими към делото са и представените пред касационната инстанция нотариални актове. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода от спора обаче, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение