Решение № 363 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9043/2014 г.

Решение № 363 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9043/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Сазанов от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник срещу решение № 753 от 9.05.2014 г. по адм. дело № 262/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури-София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени от платени разноски за адвокатски хонорар за воденото производство по оспорването на НП № 17-040Б/1.09.2012 г. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ответната изпълнителна агенция разноски по делото в размер на 100 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Ответната страна, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-София, не е взела становище по касационната жалба . Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според изложените в решението мотиви, отговорността на държавата и общините, не може да бъде ангажирана за вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразно НП. За да отхвърли иска, съдът взел предвид, че предявената претенция не почива на обстоятелства за причиняването на вреди от незаконосъобразна административна дейност в обхвата на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът е изложил и съображения, че разходите на жалбоподателя във връзка с ангажираната от него адвокатска защита срещу НП, не биха могли да се окачествят като вреда, пряко свързана с дейността на администрацията. Решението на административния съд е правилно. Административният съд е спазил материалния закон, като е приел, че исковата претенция следва да се отхвърли поради отсъствието на елемент, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконен акт, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като непосредствена вреда от административна дейност. Направените от ищеца разходи, които се претендират като вреди, не са настъпили в резултат на издаденото наказателно постановление. С решение № 449 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2007 г. съдът определя, кога вредата е пряка и непосредствена. В решението е казано, че вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие. Тези съображения отнесени към настоящия случай означават, че вредата би била пряка ако произтича директно от издаването и/или изпълнението на НП, и непосредствена, ако е единствено и само следствие от него. В конкретния случай това не е така. Разходите за адвокатско възнаграждение са направени във връзка със сключен договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че осъществената правна защита на лицето е срещу НП, не прави връзката между разхода и НП пряка. Връзката е косвена, опосредена е от договор между равнопоставени субекти във връзка с който е извършен разхода от ищеца. Процесуалният закон, приложим за реда на обжалване на НП, не предвижда възстановяване на направените разноски, поради което те остават в тежест на страните, така както са направени. Обратното становище води до заобикаляне на специалния закон. Професор Ж. Сталев определя отговорността за разноски по делото като гражданско облигационно правоотношение, чието съдържание е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е извъндоговорна. От друга страна, целта на процесуалните разпоредби, предвиждащи отговорност за разноски е да се постигне възстановяване на разноските на спечелилата правния спор страна. Преценяването на направените съдебни разходи по воденето на дело, като вреда и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ за тази вреда ще надхвърли тази цел, тъй като ищецът ще получи като обезщетение, не само сумата, която е платил като разноски, но и законната лихва върху тази сума, което в класическия случай на присъждане на разноски не се прави, разноските се присъждат без лихва върху тях. От тук следва, че лицата, на които направените съдебни разноски ще им бъдат възстановени под формата на обезщетение за имуществени вреди ще се поставят в по-благоприятно положение от лицата, които имат процедурната възможност да възстановят разноските си чрез искане за това в рамките на съдебния процес, в който те са направени. Също така, ЮЛ, представляващо Държавата по исковете по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от направени съдебни разноски, не разполага с възможността да направи възражение за прекомерността на заплатения адвокатски хонорар, с каквато възможност би разполагало в класическото производство, в рамките на което съдът определя/разпределя отговорността за разноски. По тези съображения следва, че отговорността за разноски, не може да се отъждестви с отговорността за вреди, поради което искът, с който се претендира обезщетение за направени съдебни разноски е неоснователен. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на направените от жалбоподателя разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд