Решение № 13130 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2012 г.

Решение № 13130 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Мирослав Петров Духалов от гр. София против заповед № К-1805/21.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ на Духалов - началник на Районно управление II степен "Полиция" - Самоков при Областна дирекция на МВР - София, категория В, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта и иска отмяната й. Счита, че дисциплинарно наказващият орган, респ. министърът на вътрешните работи, при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е нарушил разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР като не е изслушал и не е приел писмените обяснения на наказания. Жалбоподателят излага доводи за наложено наказание след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 225 от ЗМВР от установяването на дисциплинарното нарушение. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, оспорва жалбата като неоснователна. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество съдът установи следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" за извършени системни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че през периода 02.11.2011 г. до 09.12.2011 г. без знанието и разрешението на директора на ОДМВР - София жалбоподателят е осъществил работна среща между служители на РУ "Полиция" - Самоков и Дупница на територията на ОДМВР - Кюстендил, с което е нарушил основни длъжностни задължения, съгласно типова длъжностна характеристика рег. № К-13003/26.11.2010 г., което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, като в нарушение на Инструкция рег. № I-83/28.10.1994 г. превозването на служителите на ОДМВР - София до РУ "Полиция" - Дупница е извършено със служебен автомобил "Опел Астра" с ДК № СА 9586 КХ, но използването му не е отразено по надлежния ред в пътната книжка на автомобила, което се изразява в нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР; през периода от 17:30 ч. на 21.11.2011 г. до 11:30 ч. на 22.11.2011 г. е използвал служебен автомобил "Опел Астра" с ДК № СА 9586 КХ в извънработно време по маршрута гр. Самоков - гр. София, за лични и неслужебни цели, като не е отразил маршрута в пътната книжка на автомобила, както и за това, че е управлявал горецитирания автомобил въпреки факта, че в ОДМВР - София не е постъпвал протокол от КАТ за издържан изпит, на базата на който на жалбоподателя да бъде издадена възлагателна заповед за управление на служебно МПС, с което Духалов е нарушил т. 4 и т. 5 от Заповед с peг. № Iз-2737/25.10.2011 г., което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 11 от ППЗМВР, деяния, съставляващи системни нарушения на служебната дисциплина, установени от възложени проверки на основание заповеди с рег. № 2790/23.11.2012 г. и рег. № 2895/07.12.2012 г. и изготвени справки с номера съотв. 21414/27.12.2011 г. и рег. № 21596/29.12.2011 г. Настоящата инстанция счита, че са спазени материалните разпоредби. Заповедта е издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, в рамките на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е предписаната от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила за издаване на заповедта. Въз основа на заповед с рег. № 2790/23.11.2011 г. на директора на ОДМВР - София е извършена проверка в РУ - Самоков за изясняване на постъпили данни за проведена среща за оказване на методическа помощ на РУ - Дупница при ОДМВР Кюстендил без санкция на Директора на ОДМВР - София. За извършване на проверката е определена комисия, състояща се от служители на ОДМВР София, която е отразила резултатите в своя справка с рег. № 21414/27.12.2011 г. по описа на ОДМВР - София. Комисията е установила, че на 02.11.2011 г. група в състав началника на РУ - Самоков - жалбоподателят, и др. са посетили РУ - Дупница за работна среща по линия на "Пътна полиция". Срещата е била проведена без знанието и разрешението на директора на ОДМВР - София. Превозът на групата е бил осъществен със служебен автомобил "Опел Астра" с ДКН СА 9586 КХ, като това не е отразено в пътната книжка, така, както изисква Инструкция с рег. № I-83/31.08.1994 г. за експлоатации, планиране и материално-техническо осигуряване на моторните превозни средства, инженерна и бойна техника на МВР. Въз основа на заповед с рег. № 2895/07.12.2011 г. на директора на ОДМВР София е извършена проверка в РУ Самоков за изясняване на данни за домуване на служебен автомобил "Опел Астра" с ДКН СА 9586 КХ извън РУ на 22.11.2011 г. За извършване на проверката е определена комисия, състояща се от служители на ОДМВР - София, която е отразила резултата в своя справка рег. № 21596/29.12.2011 г. по описа на ОДМВР - София. Комисията е установила, че за времето от 17.30 ч. на 21.11.2011 г. до 11.30 ч. на 22.11.2011 г. автомобилът не е нощувал на паркинга на РУ - Самоков. Установено е било, че автомобилът е бил взет и ползван от жалбоподателя за пътуване до гр. София и е нощувал на паркинга на ОДМВР - София. Също така е било установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила, без да има издадена за това заповед. Въз основа на двете справки е изготвено предложение с № 955/18.01.2012 г. от директора на ОДМВР - София до министъра на вътрешните работи, с което е предложено на Духалов да бъде наложено дисциплинарно наказание. При така установеното от фактическа страна жалбата на Мирослав Петров Духалов е неоснователна. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че дисциплинарно-наказващият орган, респ. министърът на вътрешните работи, при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е нарушил разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР като не е изслушал и не е приел писмените обяснения на наказания. Видно от доказателствата по делото на Духалов е била връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. № К-1165/01.02.2012 г., връчена на 02.02.2012 г., с което процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е спазена. Същата разпоредба предвижда алтернативни задължения и дисциплинарно-наказващият орган не е длъжен да изслуша лично дисциплинарно наказания. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че дисциплинарното наказване е след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 225 от ЗМВР от установяването на дисциплинарното нарушение. Съгласно нормата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващия орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, като най-ранната дата за това е датата - 27.12.2011 г., на която е изготвена справка с рег. № 21414, относно извършена проверка на осн. заповед рег. № 3-2790/23.11.2011 г. по описа на ОД на МВР - София. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 21.02.2012 г., поради което е спазен преклузивния двумесечен срок, съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК, като същият изтича на 27.02.2012 г. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, пето отделение, приема, че обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на изложеното и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 вр. ал. 3 и чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да се осъди Мирослав Петров Духалов да заплати на министъра на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4-то от АПК, Върховният административен съд, пето отделение