Решение № 2765 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2012 г.

Решение № 2765 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вали Компютърс " ООД-гр. Велико Търново срещу решение № 268 от 30.05.2012 г., постановено по адм. д. № 33/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0097/26.10.2011 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 864/5.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници"-гр. София и е осъдено "Вали Компютърс " ООД-гр. Велико Търново да заплати на Митница Свищов разноски по делото в размер на 100 лв. В касационна жалба се правят оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението на Великотърновския административен съд и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалваното решение. Ответният по касационната жалба началник на Митница-Свищов чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Вали Компютърс " ООД-гр. Велико Търново срещу решение за промяна на тарифен номер на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници"-гр. София, и определени задължения за мито - 608, 02 лв. и допълнителен ДДС - 121, 60 лв. по ЕАД № 09BG004302Н0013569/10.08.2009 г. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, обжалването му по административен ред, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъдат установени технически въпроси, свързани със спора. Възпроизведени са и обясненията на управителя на дружеството Снежана Хинова относно критериите, прилагани от дружеството при тарифното класиране на стоките. След това съдът е пристъпил към изграждането на своите правни изводи. В тази насока е прието, че административният акт /решението на началника на митница Свищов/ е издадено от компетентен орган, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила и целта на закона. Посочено е въз основа на какви доводи е прието, че внесените по ЕАД външни платки/тв тунери следва да попаднат в друг тарифен номер, като мотиви за административния акт се съдържат и в изготвения доклад от 1.09.2011 г. за извършена проверка и становище на отдел "Тарифна политика" при Митница Свищов. Административният съд е разгледал обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Тълкувайки разпоредби на Регламент 2913/92 г., съответно на Закона за митниците решаващият съд е приел, че последващият митнически контрол е напълно допустим и процесният внос на стоки попада в хипотезите му. Отбелязано е, че установяването на неверни или непълни данни при последващата проверка е въпрос по същество, който предопределя издаването на крайния акт от проверката, но това не може да се приеме за предпоставка за извършване на последваща проверка, тъй като тя именно ще установи наличието на подобни обстоятелства. На база на това е направен извод, че извършената митническа проверка е законово допустима, извършена е при спазване на изискванията на чл. 84в от ЗМ, като са описани съответните заповеди, посочено е, че проверката е извършена преценка на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, като за резултатите от проверката е съставен констативен доклад съгласно чл. 84л от ЗМ. Първоинстанционният съд е направил и извод, че освен при спазване на административно-производствените правила при издаването му, обжалваният административен акт е съобразен и в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните по делото - външните платки/тв. тунери, внесени от жалбоподателя, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос съдът на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране /определяне на позиция/ на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент ЕИО 2658/2007 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, в която попадат и въпросните платки, съдът е приел, че за да се класира дадена стока в тази позиция следва да са налице следните елементи: 1. електронна сглобка /тунер/; 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът е възпроизвел подробно в мотивите на решението заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъде изяснена същността на стоката като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т. н. "външни" и "вътрешни" тунери. Въз основа на заключението на вещото лице, което е прието от съда, без възражения на страните, са изградени изводи, че съобразно с термина на под позиция 8528 71 11 - външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази под позиция. Това тълкуване съвпада и с практиката на Съда на Европейския Съюз по съединени дела С - 288/09 и С - 289/09, според която практика решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. Предопределяща е обективната характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 и по-специално, тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация. Безспорно установено, включително и с приетата съдебна експертиза е, че т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че външните и вътрешните тунери са функционално идентични, като е посочил, че това е неотносимо към спора, тъй като разликата между двата вида устройства се изразява в начина им на монтиране, което определя и тяхното тарифиране, като приликите между тях не са определящи за това. Като ирелевантно за тарифиранато е прието и обстоятелството дали тунерите /тв платки/ са автономни или не / използват захранване и софтуер от компютъра или собствени такива/, тъй като тази характеристика също не е определяща за тарифирането по позиция 8528 71 11. Изграден е извод, че при това положение единствената възможност за външните тунери и тв платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 - други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение за мито в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки. Посочено е, че съобразно цитираните разпоредби митническите органи имат право служебно да извършват последващ контрол относно правилно тарифиране на внесените стоки и да уредят отношенията съгласно установените истински данни за вноса, като е без значение изминалото време от вноса и съдбата на внесената стока. Съдът е разгледал и приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че оспореното решение е в противоречие с целта на закона. Изложени са мотиви, че митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент № 2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, § 3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. От тук е направен извод, че водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране. По отношение на спорния случай е посочено, че при последващата проверка са установени данни, които не са съобразени при първоначалното оформяне на вноса на процесните външни платки, а именно възможността за вграждане на същите, като този критерий продължава да е правноирелевантен факт и след вдигане на стоката и обвързва митническата администрация да приложи правилно съответните норми, което не е било извършено при първоначалното деклариране. Съдът се е позовал на т. 62 от решението по съединени дела С-430/08 и С-431/08 на Съда на Европейския Съюз, според която ако проверката покаже, че разпоредбите, които уреждат съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи трябва в съответствие с чл. 78, § 3 от МК да вземат необходимите мерки, за да отстранят нередностите като отчетат новите данни, с които разполагат. Административният съд е отбелязал още, че упражнявайки това си правомощие митническият орган е издал законосъобразен административен акт, като с него не се преследва цел различна от тази, установена с разпоредбата на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92, респективно чл. 84, ал. 3 от ЗМ. Предвид дължимостта на определеното мито е прието, че правилно е определена и данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, съответно допълнително начисления ДДС и лихви за забава. На база на изложеното, е направен краен извод, че оспореното решение на началника на митница Свищов е издадено при правилно прилагане процесуалните и материалните разпоредби и не страда от пороците, твърдяни в жалбата, която следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Групирани същите се отнасят от една страна до изводите на първоинстанционния съд, че няма допуснати процесуални нарушения при извършване на проверката, а от друга за допуснато нарушение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - външни тунери/платки по ЕАД № 09BG004302Н0013569/10.08.2009 г. Даденият отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, се явяват неоснователни. Направените оплаквания за допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка, и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, цитирани по-горе, които се споделят от касационната инстанция. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начина на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси - същият спор между същите страни, разрешен с постановени решения по адм. д. № 10602/2012 г. и адм. д. № 15049/2012 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалбата Митница Свищов разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/ за тази инстанция в размер на 100 лв., определено при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,