Решение № 12838 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Р., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. С. Петров, срещу решение 844/28.04.2025 г., постановено по адм. дело 209/2025 на Административен съд /АС/ Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2276/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и предоставяне на хуманитарен статут на М. А. Р.. Твърди, че не са били обсъдени и анализирани съществени факти и обстоятелства с оглед изискването за предоставяне на хуманитарна закрила. Посочва, че положението в Република Сирия не е благоприятно, има хуманитарна и политическа криза. Прави възражение, че административният орган не е извършил нужната преценка на обстановката в Сирия и никак не се е съобразил с личната бежанска история на мъжът. Сочи, че той е избягал от армията и е дезертьор.Отбелязано е, че решението е пълно с повторения. Към касационната жалба в проведено на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание е представено писмено доказателство (копие на арабски език, с превод на български език от неустановен преводач). На това заседание документа не е приет и от съдът са дадени указания на назначеният по делото заклет преводач да го преведе. На 20.11.2025 г., когато е следващото открито заседание по делото, документа е приет, като доказателство с оглед изпълнените от преводача указания. Ответникът по касационната жалба Председателя на ДАБ, редовно призован, представляван от юрисконсулт Хичовски в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено. В предходното заседание представя два броя писмени доказтелства- справки вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Сливен е образувано производство по жалбата на М. А. Р., гражданин на Сирия, срещу решение на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, както и справки вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г., съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България. Пред административния орган интервюираният декларира, че не е имал проблеми във връзка с някоя от категориите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а по- конкретно, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст], не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалната власт в страната си, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Отрича към него лично да е имало отправяни заплахи, или да му е оказвано насилие. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение 2276/07.03.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. В обжалваното решение, обсъждайки и новопредставените от страната писмени доказателства, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар Асад, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Решението е правилно. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщената по делото справка относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователни са твърденията, че не са били обсъдени и анализирани съществени факти и обстоятелства с оглед изискването за предоставяне на хуманитарна закрила. И административният орган и решаващият съд са установили и изследвали изцяло фактическата обстановка, както и бежанската история на молителя такава каквато тя е заявено от него в проведеното интервю, както и личното му положение с оглед поисканата закрила. Всички факти и обстоятелства в издадените актове са взети в предвид, те са разгледани и анализирани детайлно, подробно са обсъдени. По тях и по изложената с тях фактическа обстановка съдът в мотивите на решението си изрично и пълно се е произнесъл, без да пропусне нито едно обстоятелство или твърдение. Неоснователни са доводите, че положението в Република Сирия не е благоприятно, има хуманитарна и политическа криза. Напротив по безспорен начин по делото е доказано в предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си, и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Тези изводи на съдът се потвърждават и от факта, че членовете на неговото семейство, а по точно неговите баща, майка, двама братя и две сестри живеят там, видно от интервюто и информацията, която той сам е дал. Хуманитарната и политическата криза не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут. Неверен е доводът, че административният орган не е извършил нужната преценка на обстановката в Сирия и никак не се е съобразил с личната бежанска история на мъжът. Противно на твърдяното е видно, че и административният орган и съдът в постановените от тях решения са направили актуален анализ на обстановката в държавата му на произход. Приобщени са като доказателства справките относно сигурността, обществената, политическата и икономическата обстановка в Сирия. Отчетени са настъпилите промени и те са взети в предвид и съобразени и от органът и от съда. Не се доказва твърдението, че той е избягал от армията и е дезертьор. Видно от проведеното интервю с него, е че той е заявил, че не е ходил в казарма и, че не е получавал повиквателни и призовки да ходи. Пред настоящата касационна инстанция за първи път е представено ново писмено доказателство, което не е представено нито пред административният орган в провелото се административно производство нито пред първоинстанционният съд в провелото се съдебно производство. По това доказателство те са се произнасяли и не са го взели в предвид при постановяване на актовете си. Това доказателство представлява копие на арабски език с превод на български от назначения по делото преводач. Документа представлява уведомление до М. А. Р. от Съдът на Сармеда наказателно отделение по дело номер 89/2024 г., с дата 24.04.2024 г. Съдържа данни, че с настоящето го уведомяват, че в съда в Сарамеда е образувано наказателно дело срещу него, въз основа на жалба подадена от няколко племенни групи в региона, която Ви обвиняват в умишлена обида и причиняване на племенни конфликти, който заплашват гражданският мир, както и в опозиционни дейности с подстрекателски характер. Посочено е още в него, че показанията на жалбоподателите, които се разследват от кмета на [населено място], показват, че сте участвали в речи и заседания, довели до ескалация на конфликта между различни групи, което е довело до преки заплахи срещу вас от видни племенни фигури. Съответно е образувано наказателно досие и сте поставени под съдебен надзор в подготовка за приключване на съдебните процедури. Това уведомление се счита за официално уведомление за вашето присъствие пред съда на заседанието насрочено за 06/2024 г., като се има предвид, че неявяването ви може да доведе до издаване на задочно решение срещу вас. Това обвинение е оформено от поставено от наказателен съд на дата 24.04.2024 г. Това новопредставено за първи път пред касационната инстанция доказателство не установяват наличие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1, ал. 4 от ЗУБ. Данните в него са неясни и непълни, от тях не се установява нито от кого са повдигнати обвиненията, просто е посочено от няколко племенни групи в региона и видни племенни фигури. Самите племенни групи и видни племенни фигури не са индивидуализирани, конкретизирани и обозначени по какъвто и да е начин, те не са назовани с имена, абривиатури или други белези, за да се установи кой са те. Не стават ясни и конкретните обвинения, конфликти, заплахи, опозиционната дейност и подстрекателството. Не се установява кой наказателни норми са нарушени, като в документа няма цитиран и посочен нито един нормативен акт от действащото сирийско законодателство, който да бъде проверен. Което е недопустимо с оглед на това, че става въпрос за документ произхождаш от съд и то от наказателно отделение. От представения документ по скоро се установява, че молителя е призован да се яви за разглеждане на дело, заведено срещу него за заплаха т.е. може да се предположи обосновано, че става въпрос за евентуално извършено от него самия криминално деяние, а не срещу него. От призовката се установява, че по делото той е заплашвал , а не са заплашвали него. Не е ясна и датата на която го призоват, единствено е посочено 06/2024, като не става ясно това ден ли е месец ли е. С исканата международна закрила може да се цели избягване от отговорност и укриване от правосъдието в държавата му на произход. Следва и да се отбележи, че документът не притежава нужните и необходими реквизити и белези на официален документ. Той е само с подпис, но няма изходящ номер, печат, няма и име и длъжност на лицето, което го е създало и подписало. Той е с неизвестен автор и не може да се установи от кого изхожда. Поради което той може да бъде ценен от настоящата инстанция само, като документ от частен характер относно установените с него факти и с оглед доказателствената му сила. Трябва да се подчертае и, че молителят пред административният орган в проведеното интервю изрично е декларирал, че не е бил арестуван и задържан в държавата си на произход. В интервюто той дори не е споменал и споделил за този документ или за дело заведено срещу него. Не на последно място следва да се подчертае, че процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Молителят не е изпълни своевременно това свое процесуално задължение. С оглед на така изложеното следва да се направи обоснован извод, че новопредставеното доказателство не удостоверяват нови или новонастъпили юридически факти, не променя и изменя фактическата обстановка такава каквато тя е установена от компетентния административен орган и не указва каквото и да е влияние върху бежанската история на искащото закрила лице. Относно възражението в касационната жалба, че решението е пълно с повторения, следва да се посочи, че повторението не е посочено, като порок в касационните основания водещи до неправилност или необоснованост на постановения съдебен акт. Усещането за повторение може да се дължи на лична субективна преценка на процесуалния представител, който възприема, като повторения различни правни положения и тяхната обосновка му се струва, като едно цяло. В постановеният съдебен акт, съдът не е излагал едни и същи факти и правни доводи по няколко пъти, а ясно е разграничил отделните статути бежански и хуманитарен и ги е разгледал и се е произнесъл по всеки от тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.