Решение № 8379 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. О. Л., чрез адв. Кишкова, срещу решение 1385/01.03.2024 г., постановено по адм. дело 9790/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отхвърлен искът му срещу Столична регионална здравна инспекция /СРЗИ/, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетяване на понесени неимуществени вреди в размер на 650 лева, ведно със законната лихва върху тях считано от 07.04.2021 г., причинени вследствие отмененото като незаконосъобразно предписание за изолация в домашни условия изх. 22-389884/30.10.2020 г. на директора на СРЗИ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, съставляващи отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението и уважаване на иска в пълен размер, както и разноски, сторени в двете съдебни инстанции. Ответникът - Столичната регионална здравна инспекция в писмен отговор и становище дадено в о.с.з. излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за касационната жалба за подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от Л. срещу СРЗИ, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 650 лева, ведно със законната лихва върху тях считано от 07.04.2021 г. датата, на която е влязло в сила отменителното решение. Вредите се претендират вследствие на отмененото предписание и се характеризират с негативни емоции, притеснение, несигурност, стрес, гняв, накърняване на чувството за справедливост и на доверие в обществените институции и др. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, както и на възраженията на страните, съдът е обосновал извод за неоснователност на претенцията поради това, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат на което с обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, събрал е релевантните за правилното му разрешаване доказателства и доказателствени средства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях, което прави излишно преповтарянето им. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на законовата норма и реализиране на безвиновната отговорност на ответника. Действително, налице е първата от визираните в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставка, а именно отменен административен акт предписание на директора на СРЗИ. Ищецът /настоящ касатор/ не е съумял обаче да докаже и установи останалите предпоставки за ангажиране отговорността по ЗОДОВ. В този смисъл изводите на съда, че в конкретния случай не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователна, са правилни. Неоснователно също се твърди за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност или необоснованост на атакуваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за репариране на вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, за каквито се твърди в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което изводът на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. Съдът правилно е обърнал внимание, че в исковата молба и в хода по същество на делото, ищецът (настоящ касатор) претендира претърпени вреди в резултат на отменен акт на СРЗИ, но прозират съображения за забавеното му връчване на неговия адресат. Последното би било предмет на отделно производство в случай, че искът е насочен срещу СРЗИ за причинени вреди от незаконосъобразно бездействие, какъвто иск с процесната искова молба не е предявен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски в полза на касатора не се следват, а поради липса на изразена претенция от страна на ответника, такива не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение