Решение № 5810 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2010 г.

Решение № 5810 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Симеон Дойчинов Янков от гр. София срещу решение № 2575 от 26.07.2010 г., постановено по административно дело № 4024/2010 г. по описа на Административен съд София - град. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска неговата отмяна. Ответникът по касация Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното с нея съдебно решение е отхвърлено оспорването на Симеон Дойчинов Янков от гр. София срещу решение № 185/3.05.2010 г. на главния директор на СУСО, с което последният на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставил без уважение като неоснователна жалба вх. № 01007913/25.11.2009 г. срещу разпореждане № 4411026689 от 18.09.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". С разпореждането е наредено Симеон Янков да възстанови неправилно изплатената му сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 2514.05. лв. главница за периода 3.04.2008 г. - 4.04.2009 г. в размер на 2044.65 лв. и лихва в размер на 469.40 лв., начислена към дата 18.09.2009 г. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорения пред него административен акт: е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО; отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО, за форма и съдържание и притежава предвидените в този текст реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му - чл. 98, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 114 от КСО; при издаването му административния орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяване на неправилно изплатената на Янков сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно с лихвата за посочения период. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издадено разпореждането - установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от Янков. Същият е бил недобросъвестен, доколкото е декларирал обстоятелството, че не работи и не се осигурява, въпреки, че е знаел, че работи и осигуряването му не е прекратено. Към датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 3.04.2008 г. първоначалният жалбоподател не е прекратил осигуряването си, като същият е бил в трудово правоотношение с "Платан" ЕООД, което е прекратено едва от 5.04.2009 г. Поради това Янков дължи връщане на получените от него суми за процесния период в посочения размер, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на Янков, че е бил добросъвестен, а отговорност следва да понесат виновните служители на НОИ. Съответна на доказателствата по делото е преценката на съда, че Янков е бил недобросъвестен, тъй като е знаел, че осигуряването му не е прекратено, и въпреки това изрично е посочил, че не работи и не се осигурява. Противно на твърдяното от касатора длъжностните лица от НОИ са положили дължимата грижа и в съответствие с предоставените им правомощия са събирали доказателства, като за тези им действия физическото лице, инициирало пенсионното производство, е било надлежно уведомявано. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна подложеното на касация решение на Административен съд София - град следва да се остави в сила като правилно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,