Решение № 12713 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2016 г.

Решение № 12713 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. срещу Решение № 2118/28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2954/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като предявеният срещу министерството иск се отхвърли, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - С. В. Х. чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е уважил като основателен и доказан предявеният от С. Х. против МВР иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за наложено дисциплинарно наказание "уволнение", издадена от министъра на вътрешните работи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени от него вреди, които са в пряка причинна връзка от отменения акт, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд - С. град се е развило по исковата молба на С. Х. против МВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, морални болки и страдания, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За установяване на сочените от страните обстоятелства съдът им е дал възможност да ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактически положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Размерът на обезщетението е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Състоянието на ищеца е установено от показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, които установяват надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Решението правилно се основава на установената степен на въздействие върху психическото състояние на ищеца в един продължителен период от време. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящият случай. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото при този резултат от спора е неоснователно. Неоснователно е и искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение. Реално направени такива от него не се установяват. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, без дата, е договорено възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в размер на 500 лева, платими до първо заседание по делото. Представено е нареждане от 19.09.2017 г. за касов паричен превод на сумата от 600 лева по сметка на пълномощника на ищеца, с вписано основание - адвокатско възнаграждение по адм. д. № 7090/2016 г. на ВАС. От това нареждане не се установява разход за ответника, тъй като сумата е заплатена от друго лице, посочено като наредител. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение