Решение № 895 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2019 г.

Решение № 895 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "Шато Вале Де Роз" ЕООД гр. Карлово против решение № 1196 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 191 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба Ръководител на звено за местни приходи в Община Сопот оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е разгледал по същество и отхвърлил иска на "Шато Вале Де Роз" ЕООД, гр. Карлово за обявяване нищожността на Определение № 2342/21.11.2018 г. по адм. дело № 3141/2018 г. по описа на Административен съд -Пловдив, осми състав. За да отхвърли иска съдът е приел, че с АУЗД № 6618000003 от 30.08.2012 г., издаден от младши експерт в Служба "МДТ" при община Сопот, на "Шато Вале Де Роз" ЕООД, ЕИК 121398793, са били установени задължения за ДНИ по ЗМДТ за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер от 264, 03 лева и законни лихви върху тази сума в размер от 27, 29 лева; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер от 2 112, 28 лева и законни лихви върху тази сума в размер от 218, 38 лева. Последният е обжалван пред АС-Пловдив и е образувано адм. дело № 3218 по описа за 2017 г., с искане за обявяването му за нищожен и за спиране на изпълнението по образуваното по повод на установените с АУЗД задължения изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. С определение № 2283 от 16.11.2017 г., постановено по посоченото адм. дело и на основание чл. 152, ал. 2 от ДОПК жалбата на дружеството в частта й срещу АУЗД е изпратена на Ръководителя на Звеното за "Местни приходи" в община Сопот по подведомственост с мотива, че дори и с твърдение за нищожност на АУЗД, последният следва да бъде обжалван по административен ред като задължителна предпоставка за допускането на съдебно обжалване. Така постановеното определение е обжалвано пред ВАС, който с определение № 5169 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 4687/2018 г. го е оставил в сила със същите мотиви. На 18.10.2018 г. "Шато Вале Де Роз" ЕООД е депозирало пред АС-Пловдив жалба, неправилно наименувана като искане, за обявяването на горепосочения АУЗД като нищожен. С молба Вх. № 21554 от 21.11.2018 г. от управителя на дружеството жалбоподател иска спиране изпълнението на оспорения АУЗД. С Определение № 2342/21.11.2018 г. по адм. дело № 3141/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, осми състав, жалбата (искането) и молбата на дружеството са оставени без разглеждане като недопустими и производството по делото е прекратено. За да стигне до този извод съдията-докладчик е приел, че по силата на Определение № 5169 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018 г., с което е оставено в сила Определение № 2283 от 16.11.2017 г. по адм. д. № 3218/2017 г. на АС-Пловдив, по първата жалба на "Шато Вале Де Роз" ЕООД за обявяване на нищожност на посочения АУЗД, е следвало да се произнесе ръководителят на Звено за "Местни приходи" в община Сопот, като 60-дневния срок по смисъла на чл. чл. 155, ал. 1 от ДОПК се брои от деня следващ този на получаването на преписката – 10.05.2018 г., до 09.07.2018 г. (присъствен ден, понеделник). Тъй като по делото не са представени доказателства за произнасянето на административния орган, съдът е приел, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорвания АУЗД, съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което последният подлежи на обжалване в 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, или от 10.07.2018 г. до 9.08.2018 г. (присъствен ден, четвъртък). Тъй като жалбата срещу АУЗД е била подадена в съда след този преклузивен срок, а именно на 18.10.2018 г., съдът е констатирал, че последната е недопустима. С мотива, че жалбата (искането) е недопустима, съдът е приел, че и молбата за спиране на изпълнението на оспорения АУЗД е също недопустима. Определение № 2342/21.11.2018 г. по адм. дело № 3141/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, осми състав, е окончателен съдебен акт, оставен в сила с Определение № 428 от 11.01.2019 г. по административно дело № 15553 от 2018 г. по описа на Върховен административен съд. В разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК се уреждат срока за произнасяне на административния орган и последиците от непроизнасянето му, респ. възможността за обжалване по съдебен ред. Върховният административен съд е постановил, че с влязло в сила Определение № 2283 от 16.11.2017 г. по адм. д. № 3218/2017 г. на АС-Пловдив, оставено в сила с Определение № 5169 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2018 г., по първоначалната жалба на дружеството срещу същия АУЗД е решен въпросът относно обжалването на акта пред по-горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за съдебното му обжалване, поради което и на основание чл. 159, т. 6 от АПК този въпрос не може да бъде пререшаван. В мотивите си, с които искът се приема за неоснователен съдът е посочил, че съдебната практика е извела кои най-съществени пороци представляват основание за прогласяване на нищожност на съдебен акт. Противореченето с Конституцията, кодексите и законите, както и с тълкувателните актове на ВАС не е основание за нищожност на съдебно решение или определение, а евентуално за неговата е правилност, стига решението/определението да не е окончателно, както и че въпросът за правилността на този акт, не от компетентността на настоящия съд. Всички тези въпроси могат да бъдат евентуално основания за отмяна чрез инстанционен контрол, но само ако актът е обжалваем, а Определение № 2342/21.11.2018 г. по адм. дело № 3141/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, осми състав, е окончателно и необжалваемо. Съгласно новоприетия чл. 128а АПК (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд, а решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. С иска по чл. 128а пред административния съд се поставя за разрешаване въпроса за валидността на съдебния акт - решение или определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството. В нормата на чл. 128а АПК законодателят не е посочил изрично всички предпоставки - положителни или отрицателни за допустимост на иска. Ето защо те следвада се извличат от действието на процесуалните разпоредби, съдържащи в АПК. Съгласно чл. 208 АПК, на касационно обжалване пред касационната инстнация подлежи съдебното решение, а според чл. 229 АПК - и определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично предвидени в закона. Както в хода на касационното обжалване, така и в производството по частните жалби, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол - решение или определение, представлява първото основание за касирането му. За него, както и за допустимостта и съответствие на акта с материалния закон съдът следи служебно - чл. 281, ал. 2 АПК. С оглед на тази разпоредби се налага извод, че предмет на иска по чл. 128а АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно е извършена проверка за валидност на този, искът по чл. 128а АПК не би бил допустим. Това сочи, че искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство, завършило с произнасяне по съществото на правния спор. В настоящия случай искът по чл. 128а АПК има за предмет валидността на определение № 2342 от 21.11.2018 г. постановено по адм. д. № 3141/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Същото е било обжалвано с частна жалба и с определение № 428 от 11.01.2019 г. по адм. д. № 15553/2018 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение е оставено в сила. В рамките на производството по частната жалба, на осн. чл. 236 АПК, валидността на определение № 2342 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 3141/2018 г. е била служебно проверена, което прегражда възможността въпросът за нищожността на определението да бъде предмет на специалния иск по чл. 128а АПК. Административният съд е разгледал по същество недопустим иск, като вместо да го остави без разглеждане се е произнесъл с решение, с което го е отхвърлил. Решението на АС - Пловдив е недопустимо и същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд