Решение № 11 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2007 г.

Решение № 11 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 12 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Постъпила е молба на 04.07.2007 г. от И. агенция "Б" за отмяна на влязлото в сила решение от 02.05.2006 г. постановено по гр. д. № 9535/2005 г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, потвърдено с решение от 31.05.2007 г. по гр. д. № 2254/2006 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл. 234, ал. 3 ГПК (отм.), тъй като по същия спор има постановено друго решение от 10.04.2007 г. по гр. д. № 1970/2006 г. на Софийски градски съд, в която е дадено обратното разрешение на същия спор. Ответникът О. М. М., чрез пълномощника си поддържа, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховния касационен съд, състав на I-во г. о. счита, че молбата по чл. 231, ал. 1 б. "г" ГПК (отм.) е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск на И. агенция "Б" срещу О. М. за сумата 319,87 лева, получена от него на отпаднало основание - обезщетение по чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Съдът е приел, че след като неговото уволнение, извършено със Заповед № 220/07.05.2002 г., е било отменено с решение от 27.02.2004 г. по адм. д. № 10281/03 г. ВАС и служителят е трябвало да върне обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл, същият е изпълнил това свое задължение като е върнал сумата на работодателя видно от приетия по делото РКО № 13/20.04.2004 г. В решението, което се прилага към молбата за отмяна и за което молителят твърди, че с него е разрешен същия спор между страните по различен начин, съдът, като е установил, че на О. М. повторно е било прекратено служебното правоотношение на 10.03.2004 г., е приел, че агенцията не може да направи прихващане със суми, платени при първото прекратяване на служебното правоотношение и е осъдил последната да му плати разликата над 563,02 лева до 1202,76 лева обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл, дължими се по прекратеното със Заповед № 56/10.03.2004 г. отново служебно правоотношение. В молбата за отмяна се поддържа, че така постановените две решения са разрешили по различен начин въпроса за дължимостта на обезщетението по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, като неправилно е първото решение, поради което същото следва да бъде отменено. Хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК за отмяна на влязло в сила решение е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени противоречиви решения. Безспорно е, че страните по посочените две производства са едни и същи - това са молителят и ответника. Допустимо е също така, без да има идентичност в предмета, да е осъществен съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто, както се твърди в настоящето производство. В производството приключило с постановяване на решението от 10.04.2007 г. по гр. д. № 1970/2006 г. Софийски градски съд не е направил извод различен от този в решението, чиято отмяна се иска по отношение дължимостта на обезщетението по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, а само е извършил преценка доколко работодателят може или не да извършва прихващане със суми, дължими се като последица от издаването на различни административни актове за прекратяване на служебното правоотношение на ответника по молбата. Между постановените решения не съществува противоречие, тъй като с факта, че в едното решение е прието, че ответникът е възстановил сумите, получени от него като обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение през 2002 г., когато то е било отменено от съда, а в другото е прието, че при повторното прекратяване на служебното му правоотношение през 2004 г. му се дължи отново обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, не е налице произнасяне по един и същи спор между страните по противоречив начин. Липсва и решение, с което правата на ответника по молбата да получи обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл след уволнението му през 2002 г. са отречени изцяло, при което решението за отхвърляне иска на агенцията за получаване от последния на суми без основание би било неправилно. Поради това решенията, постановени по гр. д. № 2254/2006 г. на Софийски градски съд от 31.05.2007 г., с което е потвърдено решение от 02.05.2006 г. постановено по гр. д. № 9535/2005 г. на Софийски районен съд, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, не са постановени в противоречие с това по гр. д. № 1970/2006 г. на Софийски градски съд от 10.04.2007 г. по гр. д. № 1970/2006 г. и не следва да се отменят по реда на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г. о.