Решение № 75 от 22.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2021 г.

Решение № 75 от 22.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. Б. М. – пълномощник на Р. С. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 224/19.11.2020 г. по гр. д. № 1025/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., с което е отменено решение № 180/08.11.2019 г. по гр. д. № 405/2019 г. на Пловдивски апелативен съд и е признато за установено по иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК, че Д. Т. Р. – Б. дължи на "АДШ"ЕООД сумата 24 350 евро – задължение по договор за заем, обезпечено с договорна ипотека с нот. акт № 145/16.09.2011 г. на нотариус С. Й., ведно със законната лихва от 30.03.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 379/2017 г. по описа на РС – Смолян. Молителят обосновава основанието по чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдения, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като производството е протекло без негово участие, въпреки, че е следвало да бъде конституиран като задължителен другар на Д. Р. по силата на договора за паричен заем, тъй като ипотекирания имот е СИО, както и че е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Ответникът по молбата за отмяна – "АДШ" ЕООД, в писмения отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва молбата като неоснователна, с твърдения, че за молителят са налице предпоставките на чл. 423 ГПК за защита на правата му, тъй като същият не е възразил по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е прието, че искът за сумата 24 350 евро – задължение за връщане на заем, обезпечено с ипотека е предвиденият в чл. 422 ГПК. По силата на представения нотариален акт за учредяване на ипотека върху жилище, находящо се в [населено място], собственост на длъжника Д. Т. Р. – Б. и на съпруга Р. С. Б., в полза на кредитора "АДШ" ЕООД срещу длъжниците Д. Т. Р. – Б. и Р. С. Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 379/2017 г. на Районен съд – гр. Смолян за вземането по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК Д. Р. – Б. е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. При спазване на абсолютните процесуални предпоставки по чл. 414 и чл. 415 ГПК заявителят е предявил иска за съществуването на това вземане. Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила неправилно решение, постановено между други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителя. В случая молителят не е необходим другар на ответника по делото, поради което и не е трето неучаствало в процеса лице поради неконституирането му - необходим другар на главната страна по делото, спрямо който е постановено неизгодното решение. Солидарните длъжници отговарят за една и съща престация пред един и същи кредитор и кредиторът може да иска изпълнение от всеки съдлъжник. Солидарните задължения са самостоятелни, поради което солидарните длъжници са обикновени и факултативни, а не необходими другари. В същата степен това важи и за производството по издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът разполага с правото да избере срещу кой от съдлъжниците да поиска издаване на заповед и дали да предяви претенцията си отделно или солидарно. Освен това правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, които не са подали възражение/какъвто е молителят/, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на общо основание влиза в сила / чл. 416, предл. 1 ГПК/ и отмяна на основание чл. 304 ГПК по искане на неучаствалата страна не може да се допусне. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Обстоятелствата по делото не обуславят извод за наличие на предпоставки за приложението на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При изложените съображения молбата за отмяна на предявените основания се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора разноски на молителя не се следват, а ответника по молбата не е претендирал такива. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.