Решение № 2389 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2013 г.

Решение № 2389 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Владимир Ангелов Георгиев е подал касационна жалба срещу решението от 30.04.2013 г. по адм. дело № 4727/2010 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лева за неимуществени вреди, претърпени за периода 27.03.2001 г. - 5.06.2001 г. при престоя му в следствен арест. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Направено е и възражение за присъдените разноски. Министерството на правосъдието е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че в периода 27.03.2001 г. - 6.06.2001 г. Владимир Ангелов Георгиев е бил задържан в следствения арест на адрес: София, бул. "Д - р Г. М. Димитров" № 42 с мярка за неотклонение "задържане под стража" по сл. дело № 195/2001 г. по описа на 04 ТСО - Столична следствена служба, за водено срещу него наказателно дело за престъпление по общ характер. В исковата молба се правели твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Министерството на правосъдието, свързани с поддържане на условията в ареста и със съблюдаване на правата на задържаното лице. Лошите битови условия и случаите, в които се нарушавали правата му, причинили на ищеца неимуществени вреди. По същество съдът приел, че исковата претенция е неоснователна. Във връзка с направеното от ответната страна възражение, административният съд заключил, че искът е погасен по давност, тъй като към датата на внасяне на исковата молба - 7.05.2009 г. е изтекъл петгодишният давностен срок за претендираното от ищеца обезщетение за вреди, произтекли от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Министерството на правосъдието в периода 27.03.2001 г. - 5.06.2001 г. Административният съд се позовал на точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, в която е записано, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането на вреди от незаконни действия или бездействия е моментът на преустановяването им. В случая, началният момент, от който започнал да тече давностният срок за вземането на ищеца, е 6.06.2001 г., когато Владимир Георгиев напуснал следствения арест. Тогава са били преустановени действията и бездействията на длъжностни лица, за които се твърди, че са причинили вредите, така че общият петгодишен давностен срок за предявяване на претенциите на ищеца е изтекъл на 6.06.2006 г. Поради това административният съд отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Владимир Георгиев срещу Министерството на правосъдието . Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразна преценка за погасяването на исковата претенция поради изтичането на давностния срок, в рамките на който може да бъде осъществена. В случаите, когато вредата, чието обезщетяване се търси, произтича от действия или бездействия на длъжностни лица, които осъществяват административна дейност, давностният срок започва да тече от момента на прекратяването на незаконната административна дейност. Действията и бездействията на административни органи или длъжностни лица, които причиняват вреди на засегнатите субекти, подлежат на установяване в същото производство, в което се претендира обезщетението, поради което началният момент на давностния срок не би могъл да се брои от датата на влизане в сила на съдебното решение. При постановяването на решението първоинстанционният съд се е съобразил с приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на Върховния касационен съд, което е негово задължение съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Законосъобразен е и изводът на съда, че влязлата в сила оправдателна присъда по наказателното дело, по което Владимир Георгиев е бил подсъдим, няма отношение към течението на давностния срок за иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи или прокуратурата или съда, ако лицето бъде оправдано по повдигнатото му обвинение, но отговорността е за нарушения, свързани с не с административна, а с правораздавателна дейност, и се реализира по друг ред. Решението съответства на закона и в частта за присъдените разноски. Административният съд е изчислил точно дължимото минимално възнаграждение за защитата на Министерството на правосъдието от юрисконсулт. Тъй като спорът е имуществен, възнаграждението, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Министерството на правосъдието, съобразно чл. 9, ал. 1 във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение за явяването на юрисконсулт в касационната инстанция в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд