Решение № 5438 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2009 г.

Решение № 5438 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16266/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Роис Ибрахим, гражданин на Бангладеш, против Решение № 11942/14.10.2009 г. по адм. дело № 12441/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 541/12.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Поддържат се доводи в касационната жалба за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В тази връзка, не били обсъдени и всички факти от бежанската история и официалните данни за положението в страната му по произход. Също така не са спазени изискванията на международните актове, съдържащи критерии и принципи при отчитане на достоверността на изложените факти от жалбоподателя. Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез процесуалният си представител юрк. Ичева. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно обсъдени като непредставляващи основания за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и на хуманитарен статут на основание чл. 9 от същия закон са безспорните факти, че периодичните сблъсъци между основните политически партии се състоят в държава с установена парламентарна демокрация. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Мохамед Захирул Ислам, от Бангладеш, срещу Роис Ибрахим, гражданин на Бангладеш, срещу Решение № 541/12.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на жалбоподателя е бил отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Възраженията в жалбата са били за незаконосъобразност на решението с искане за неговата отмяна. Съдът с решението предмет на настоящото производство е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е напуснал Бангладеш страната му по произход легално за Дубай, а оттам преминал в Иран, а оттам заминал за Турция. В България влязъл нелегално на 6.03.2008 г. Обсъдил данните от интервюто, при което е установил, че не е бил преследван в страната си по произход въз основа на основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и при наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Не са предприети конкретни действия спрямо него от страна на държавата за преследването му по политически причини, каквито са твърденията в искането му за предоставяне статут на бежанец. Приел е още, че Бангладеш е страна с установена парламентарна демокрация. При тези данни и с оглед информацията, че в Бангладеш няма рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права, Съдът е приел, че тя е сигурна за него страна по произход и той може да се завърне в държавата си по произход. По тези съображения е отхвърлил жалбата неоснователна. Решението е правилно. Съдът е постановил съдебният акт при правилно установени факти по делото от съществено значение за спора, както въз основа бежанската история на жалбоподателя, така и с оглед официалните източници за обстановката в държавата по произход. Безспорно е установено, че напускането на страната му по произход е станало без принуда. Същият видно от проведеното с него интервю, легално е напускал Бангладеш и е пътувал свободно. При напускане и влизане в страната му произход не е имал проблеми с граничните власти. Правилно първоинстанционни съд не е възприел като сериозни и обосновани твърденията му за страх от преследване в страната му по произход по политически причини. Същият, не е членувал в опозиционната политическа партия Лига Авами. Твърденията му за страх от преследване не е обоснован със сериозни аргументи. Не е установено по делото по никакъв начин по отношение на него да е предприето преследване или опасност от такова, което да е в състояние да възбуди основателен страх в него. Той сам той не споменава такива обстоятелства а и от официалните справки за държавата му по произход, не се сочат на такива факти и обстоятелства. В показанията му има редица констатирани неточности. Ето защо тричленния състав на ВАС, като е обсъдил всички тези факти от съществено значение за делото е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в касационната жалба за постановяване на решението в нарушения на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е преценил нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, възпроизвеждащи разпоредбите на директива 2004/83/ЕО на Съвета, относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Изискването за "субсидиарна закрила на лицето" е допустимо спрямо всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си по произход или в страната на обичайното си пребиваване, в хипотезата без гражданство, същото би било изложено на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от Директивата. От доказателствата по делото, не може да се направи извода за наличието на такива сериозни и потвърдени основания за това спрямо жалбоподателя. При изложените по-горе обстоятелства, не се констатират основанията за отмяна сочени в касационната жалба, не се констатират такива и при служебната проверка на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия