Решение № 3265 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Варекс Консулт - С" ООД, представлявано от управителя М. Стоянов, подадена чрез пълномощник адв. Р. Чолакова, срещу Решение 482/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 1639/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление от 28.03.22 г., издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда"- Варна относно обявяване съществуването на трудово правоотношение между А. Станев, изпълняващ длъжност "пазач" и работодателя Варекс Консулт-С ООД, считано от 21.03.2022 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения досежно наличието на очевидна неправилност и противоречие със закона, както с материалния, така и процесуалния, обусловено от неустановяване на фактическите и правни обстоятелства при издаване на акта, в съответствие с изискванията на разпоредбите на АПК, приложим субсидиарно в производството по Кодекса на труда. Наведени са възражения, съобразно които първоинстанционният съд основава решението си на неправилно възприето наличие на елементи на трудово правоотношение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - А. Станев не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление от 28.03.2022 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, считано от 21.03.2022 г., издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Варна. В постановлението е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е допуснал до работа А. Станев да престира труд в полза на Варекс Консулт-С ООД, изпълнявайки трудови функции на "пазач" с място на работа в строеж на посочения обект, с работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение от 60 лв. седмично, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Предвид установеното и на основание чл. 405а ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. Станев, изпълняващ длъжност "пазач" и работодателя Варекс консулт-С ООД, считано от 21.03.2022 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че от представената административна преписка, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Колев и М. Маринова и заключението по назначена съдебно графологична експертиза, безспорно се установява предоставяне на работна сила от А. Станев в момента на проверката. Посочено е, че компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 405а, ал. 1 КТ. Развити са мотиви, съобразно които фактът, че А. Станев е живеел в приземна стая в обекта и е употребявал алкохол, не доказва, че не е упражнявал трудовите си функции по опазване на строителните материали на обекта. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в случая е съобразена целта на закона, заложена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, за да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Доказателства, установяващи елементите на трудовото правоотношение, са събрани по делото. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неидентифициране с три имена, единен граждански номер и адрес на лицето, за което е обявено съществуване на трудово правоотношение. В мотивната част на постановлението за обявяване съществуване на трудовото правоотношение е посочен единният граждански номер (ЕГН) на лицето, като същият и постоянният адрес на лицето са обективирани и в Декларацията от 21.03.2022 г. В съответствие с чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК в първоинстанционното производство е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно почеркова / графологична експертиза. Вещото лице е дало заключение, че подписите, положени за декларатор в Декларация от 21.03.2022 г. и за работник/служител в Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.03.2022 г. са изпълнени от А. Станев. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Допусната неточност при изписване на правно организационната форма на дружеството Варекс консулт-С като ЕООД, вместо ООД в постановлението за обявяване съществуване на трудовото правоотношение не се отразява на съдържанието на акта, предвид вписаните данни за единен идентификационен код (ЕИК), с който е индивидуализиран работодателя. В съответствие с нормата на чл. 172 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид възможната тяхна заинтересованост. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационната жалба възражения досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, довело до необоснован извод за наличие на трудово правоотношение и неговите елементи, са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ, като е достатъчно да се констатира, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. По изложените съображения, касационната инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че лицето А. Станев е престирал труд в полза на дружеството Варекс консулт - С" ООД на длъжност пазач" при определено работно време, определено работно място - в строителен обект находящ се в гр. Варна, [жк], като изпълнението на трудовите функции от лицето е започнало още преди датата на проверката в обекта на контрол. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, посочена като правно основание за неговото издаване. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд тричленен състав на шесто отделение,