Решение № 2693 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2009 г.

Решение № 2693 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Янев Атанасов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Кирил Костов, против решение № 352 от 19.05.2009 г., постановено по адм. дело № 51/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, втори състав, с което е изменена заповед № 0164 от 9.11.2006 г., на заместник-кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 664, по ПНИ на м. "Добрева чешма" - селищно образувание, за площ от 600 кв. м, в размер на 396.60 лв. като размера на оценката е увеличен на 2430 лв., която сума следва да бъде заплатена от Пеню Панайотов Пенев в тримесечен срок от влизането й в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оценката е занижена и оценяването следва да бъде извършено по пазарни цени, по реда на чл. 90 от ППЗДС/2006 г., като в този смисъл се възприеме втория вариант на заключението на вещото лице. Несъобразяването със същото съставлява според касатора съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Пеню Панайотов Пенев, Дойчо Николов Дойчев, Кера Николова Иванова, Лефтер Дойчев Иванов, Клони Янева Янева, Георги Янев Атанасов, Иванка Василева Иванова, Анастасия Георгиева Ангелова, Стоян Георгиев Ангелов също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение е правилно, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. С обжалваната заповед на заместник-кмета на община Варна е одобрена оценката на описания имот, като по силата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определен с правилника за прилагане на същия закон. Следователно приложим е ППЗСПЗЗ - § 31 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. По делото няма спор, че процесният имот е в селищно образувание, както е записано в текста на оспорената заповед, поради което е налице хипотезата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст, който към настоящия момент действа и не е отменен, оценката се извършва съгласно глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235 на МС от 1996 г. (ДВ, бр. 82 от 1996 г. със съответните изменения и допълнения). Видно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, определената пазарна стойност на процесната част от имот № 664, във вр. § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ по глава VII, раздел I от ППЗДС към датата на изготвяне на оспорената заповед за процесния имот с площ 600 кв. м е 2430.00 лв. С оглед приетото заключение, съдът законосъобразно е изменил заповедта в частта относно определената оценка на имот № 664, с площ 600 кв. м от 396,60 лв. на 2430 лв. Неоснователни са възраженията на касатора, че дори тази оценка е занижена и съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Касатора поддържа становище, че даденото от вещото лице заключение в разгледания от него първи вариант, приет от съда, оценката е определена преди издаването на новия ППЗДС, а в конкретния случай е приложим именно новия ППЗДС (обн. ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г.), следователно е следвало да бъде приет разгледания втори вариант от заключението, където оценката е определена по реда на чл. 90 от ППЗДС от 2006 г., а именно в размер на 9504.00 лв. Разпоредбата на чл. 90 от новия ППЗДС е в нарушение на императивната норма на § 31, ал. 1, т. 2 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, която изрично препраща към ППЗДС от 1996 г. (отм.), а не към новия ППЗДС, поради което възражението на касатора е неоснователно. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 0164 от 9.11.2006 г., издадена от заместник- кмета на община Варна, действащ на основание заповед № 2556 от 18.10.2005 г. на кмета на община Варна, с която са му делегирани права да одобрява оценките по § 4а и 4з от ПЗР на ЗСППЗЗ. Със заповедта е одобрена оценка по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот № 664, по ПНИ на м. "Добрева чешма" - селищно образувание кв. Виница, за 600 кв. м, на стойност от 396.60 лв., дължима от Пеню Панайотов Пенев. Оплакването в жалбата е за занижаване на оценката. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по молба вх. № ОБС-6-94П/18/8.08.2006 г., с която Пеню Пенев е поискал закупуване на процесния имот, за който са му признати права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оспорената заповед е извършена оценка на имота, на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е възприета експертната оценка на вещо лице по чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ, заверена и от началника на ОСЗГ Варна. Жалбоподателят се легитимира като възстановен по реда на ЗСПЗЗ собственик, като от реституирания му имот, в оценявания, който е отреден с влезлия в сила ПНИ на Пеню Пенев, попадат само 349 кв. м. За изясняване на спора по същество съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е депозирала заключението си в два варианта - оценка на имота към момента на издаване на заповедта - определена на 2430 лв. за целия имот от 600 кв. м, а за частта от 349 кв. м. възлизаща на 1397.25 лв. (т. 1), както и такава към датата на изготвянето й - по реда на глава VII, раздел I от ППЗДС/2006 г., възлизаща на 9504 лв. за целия имот и на 5528 лв. за частта от 349 кв. м. При тези данни съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като правилно оценката е издадена на основание § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като се касае до случай по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и става дума за имот в селищно образувание. Нормата препраща към реда на ППЗДС, приет с ПМС 235/1996 г., поради което заповедта е постановена на точното правно основание. По отношение размера обаче, същата е занижена, видно от заключението на вещото лица, като съдът е приел, че приложим е първият вариант, по който е постановил изменение - увеличение на стойността на оценявания имот на 2430 лв. Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Независимо, че в оспорената заповед е вписано като правно основание за издаването й нормата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, всъщност се касае до довършване на процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че Пеню Панайотов Пенев е ползвател с надлежно предоставено право на ползване - удостоверение № 633 от 1978 г., като му е предоставен процесния имот по силата на ПМС № 76/1977 г. и съответното решение на ИК на ОНС Кичево. Същият е заявил в срока по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - до 31.01.1998 г., искане за признаване на право на трансформация на правото му на ползване в право на собственост, върху имота от 600 кв. м - молба № АБ373 от 26.01.1998 г. входирана в район "Приморски" на община Варна. В имота е изградена сграда, отговаряща на изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. При наличието на всички посочени основания, със заповед № 1210 от 25.06.1999 г., издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, кметът на община Варна му е признал правото да придобие собствеността върху имота. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. На основание влязлата в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена заповед № 2044 от 24.09.1999 г. с правно основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. е. администрацията стриктно е спазила процедурата за придобиване на правото на собственост като е оценила имота. Заповедта за оценяване, в който е определена стойност на имота от 1023 лв. е обжалвана от настоящия касатор Атанас Янев Атанасов, като по нея е образувано адм. дело № 1301/1999 г. по описа на Варненския окръжен съд. Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 18.05.2000 г. С влизането в сила на посоченото определение оценката на имота се е стабилизирала и за ползвателя се е породило задължение да я заплати. По делото липсват данни същата да е заплатена. Независимо от това, с ПНИ, процесният имот е отреден за ползвателя, като бившите собственици не са оспорили заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ и същият е влязъл в сила, като е породил права за ползвателя. Тъй като имотът не е заплатен, с оспорената заповед на практика се довърша процедурата по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно поради това в самата заповед като правно основание за издаването й, освен нормата на § 31 е посочена и нормата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта има характер на такава по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вярно е, че същата се издава след влизане в сила на ПНИ за селищното образувание, но нормата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е неприложима в случая, тъй като същата касае случаите, в които се определя стойността на земеделската земя, която се придава към имот на ползвател и представлява разликите над 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, над ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, от които не може да се образува самостоятелен имот за бившите собственици. Тези разлики са части от фактически ползваната от ползвателите земя, които следва да бъдат оценени, за да бъдат придадени към вече отредените им с ПНИ имоти, които в основния си размер вече са заплатени. В настоящия случая се довършва процедурата по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като предмет на оценка е целият имот. Следва да бъде довършен фактическия състав по придобиване на правото на собственост, започнал по реда на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което правилно е оценен имота, върху който това право е признато. Следователно, с оспорената заповед правилно е оценен целия имот, като неточното посочване на правното основание не е съществен порок, тъй като са налице фактическите основания за издаване на акта. По тези, а не по изложените от съда съображения, заповедта е правилно издадена. Що се касае обаче до размера на оценката, същата неправилно е определена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, оценката се определя на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, оценката и за имоти, находящи се в урбанизирана територия (населени места и селищни образувания), се определя по реда на Наредбата за определяне на цени за земеделските земи. Цената се определя като за земеделски имот, а не по реда на ППЗДС, независимо в коя от приложимите редакции. При това положение оценката необосновано е изменена като е увеличена от съда. Решението обаче не може да бъде коригирано, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя. Липсва касационна жалба от Пеню Пенев, която би позволила оценяване по приложимия ред. При това положение жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Липсва каквото и да било законово основание за увеличение на определената оценка. Несъстоятелно се твърди, че същата следва да бъде такава по пазарни цени, като се възприеме съответния вариант на вещото лице. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение