Решение № 8408 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2017 г.

Решение № 8408 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2017 г., IV о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от [фирма], подадена чрез редовно упълномощения процесуален представител адв. М. Ч., срещу решение № 98 от 25.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2929/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира сторени по делото разноски. Ответната страна – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез редовно упълномощения процесуален представител юрк. Б. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция и в случай на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № 03-РД/1522 от 19.05.2016 г., издадена от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г., обн. ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., доп. бр. 40 от 02.06.2015 г. (Наредба № 9/2015 г.) на жалбоподателя е отказано да бъде финансирано подадено от него заявление за подпомагане с ИД № на проекта 26/04/1/0.0.2884, със стойност на проекта 1 936 266, 20 лв. При служебна проверка съдът е установил, че процесната заповед е обжалвана пред Министъра на земеделието и храните. Входящият номер в Министерството на земеделието и храните е от дата 12.07.2016 г. и министърът е следвало да се произнесе в срок до 27.07.2016 г. вкл., което не е сторено, поради което считано от 28.07.2016 г. търговското дружество е следвало да обжалва заповедта пред компетентния административен съд. Четиринадесетдневният срок е изтекъл на 12.09.2016 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до съда след изтичане на този срок - на 21.10.2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата, подадена извън законоустановения срок, е допустима тъй като в нея са изложени доводи за нищожност на оспорената заповед, в хипотезата на чл. 149, ал. 5 АПК и в този смисъл оспорването не е ограничено във времето. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът подробно е разгледал всички изложени в жалбата твърдения за нищожност на оспорения административен акт и мотивирано ги е отхвърлили като неоснователни. На първо място е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - изпълнителния директор на РА, в кръга на неговите правомощия съгл. чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., вр. с Протокол № 70 от заседанието на Управителния съвет на ДФ "Земеделие", проведено на 27.11.2014 г. Приел е, че непроизнасянето в срок на административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко води до нищожност на оспорения акт. На следващо място е приел, че не е налице липса на мотиви като е уточнил, че липсата на мотиви е основание само за унищожаемост, не и за претендираната нищожност на заповедта. В заключение е приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания и не би могло да бъде прието, че същите изцяло не съответстват на фактите и обстоятелствата, установени при проверките в хода на административната процедура. С оглед изложеното съдът е заключил, че оспореният административен акт не е засегната от толкова съществен порок, обуславящ нищожността и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно наведените от касационния жалбоподател основания за нищожност на оспорения акт, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина и настоящият касационен състав напълно ги споделя. Не е спорно по делото, че предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността на издадения акт, което определя и обхвата на съдебния контрол. Законът не е въвел легално определение за нищожност на административен акт като основание за отмяна извън преклузивния срок по см. на чл. 149, ал. 5 от АПК. За това за всеки конкретен случай съдът осъществява проверка дали е допуснато толкова тежък, съществен порок на властническото волеизявление, наличието на който да препятства настъпването на целените от закона правни последици. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо съществуването на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, като в заповедта са посочени правните и фактически основания, послужили за издаването й. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в оспорената заповед не са налице правни основания, а само факти. Неоснователно е и твърдението, че в административния акт са въведени като основания за отказ обстоятелства, които липсват в закона или подзаконов акт. От фактическа страна е установено, че при извършване на задължителни контролни проверки съгл. утвърдена процедура за работа по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства", за заявления за подпомагане на четири дружества, в т. ч и на настоящия касационен жалбоподател, са били установени индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия. Със Заповед № 03-РД/755 от 23.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 37, ал. 5, вр. с чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. обработката на заявлението за подпомагане на [фирма] е спряна. Възложена е проверка на специализирана дирекция "Противодействие на измамите" /ПИ/ с цел установяване на всички факти и обстоятелства от значение за последващата обработка на заявлението. Извършени били и допълнителни проверки от страна на ДФЗ. С резултатите от проверката на дирекция "Противодействие на измамите", обективирани в докладна записка № 03-0416 от 07.04.2016 г. изцяло са потвърдени установените от ДПМРСР съмнения за изкуствено създадени условия по отношение на четирите дружества. При така установеното административният орган е приложил цитираните в оспорената заповед правни основания на чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. и е отказал финансиране. Правилно първоинстанционният съд е приел, че така посочените в акта правни основания касаят именно приетите за установени факти и обстоятелства и счита за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че е налице пълна липса на правни основания спрямо конкретните данни. Възраженията, че административният орган не е доказал и не е обосновал съмнението си за изкуствено създадени условия и това, дали е било с цел получаване на облага по мярката, са относими към произнасяне по незаконосъобразност на акта, а не като основания обуславящи нищожност на акта. За да бъде обявена нищожност на административния акт е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност, какъвто в случая не е налице. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че по-късното произнасяне на административният орган влече нищожност на издадения акт. В случая е безспорна практиката на ВАС, че законоустановените срокове, в които административните органи се произнасят са инструктивни и просрочието, не би обусловил съществено административнопроизводствено нарушение нито за отмяна на акта, нито за обявяване на нищожността му. В този смисъл е и т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Предвид изложеното правилен се явява изводът на решаващия съд, че оспорената заповед № № 03-РД/1522 от 19.05.2016 г., издадена от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не е нищожна. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено като се присъди на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,