Решение № 8814 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от ЕТ ЕКО 2012 В. Николов със седалище и адрес на управление [улица], [населено място], община Каварна, област Добрич, чрез адв. Г. Григоров, за отмяна на влязло в сила съдебно Решение на тричленен състав на Върховния административен съд 10742/05.08.2020 г., постановено по адм. дело 13173 по описа на съда за 2019 г. Искателят твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради откриването на нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото. Фактическото основание, сочено в искането, са две писма уведомително писмо (изх. 01-6500/754 от 29.01.2018 г.) от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция до В. Николов, в качеството му на наследник на Д. Николова и на приобретател по чл. 60, ал. 2 от Търговския закон на ЕТ ЕКО 2012 Д. Николова, както и писмо-отговор, именувано съпроводително писмо от ЕТ ЕКО 2012 В. Николов до Държавен фонд Земеделие(вх.01-6500/754 от 17.04.2018 г. по описа на Фонда). Твърди се ,че тези документи доказвали наличието на възможност, съответно искане за удължаване на мониторинговия период, което би било от съществено значение за изпълнението на бизнес плана за 2017 година Ответната страна изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник гл. юрк. Т. Ламбев, изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна. Основното възражение е, че цитираните писма не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК. Счита обжалваното решение за законосъобразно и правилно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия преценява искането като процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 240 АПК от надлежна страна, за която влезлият в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. По съществото си искането е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на касационното производство по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 350/19.09.2019 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело 335 по описа на съда за 2019 година. С решението на административния съд, във връзка с жалба на ЕТ ЕКО 2012 В. Николов, е отменено Решение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие 08/311/00713/3/01/04/01 от 08.05.2019 г. за налагане на едноличния търговец на финансова корекция в размер на 260 813, 23 лв. /двеста и шестдесет хиляди осемстотин и тринадесет лева и двадесет и три стотинки/, като фондът е осъден да заплати на ЕТ ЕКО 2012 В. Николов сумата от 11 549, 13 лв. /единадесет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и тринадесет стотинки/ разноски по делото. Финансовата корекция е наложена по сключен между ЕТ ЕКО 2012 В. Николов и Държавен фонд Земеделие договор 08/311/00713 от 08.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 08/311/00713 от 13.05.2013 година. Първоинстанционният съд е преценил, че обжалваното Решение 08/311/00713/3/01/04/01/08.05.2019 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като е постановено при неспазване на изискванията на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Наред с другите изложени от съда съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, административният съд е приел, че действително за 2016 и 2017г. не са постигнати заложените резултати като брой нощувки, но никъде в обжалваното решение не се сочело правно основание, което да кореспондира с това фактическо положение - неизпълнение на бизнес плана, което съдът е преценил като съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган. Съдът е посочил също така, че бизнес планът се разработва за период от 10 години като никъде нямало задължение за всяка година да се изпълнява толкова, колкото е заложено, като било възможно в някои от годините да има неизпълнение, но в следващите да има преизпълнение, като важен е крайният резултат - на десетата година да са постигнати сумарни всички финансови показатели, заложени в бизнес плана, като се отчита динамиката на туристическия поток. Касационната инстанция е отменила решението на първоинстанционния съд и е отхвърлила жалбата на искателя в настоящото производство срещу Решение на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие 08/311/00713/3/01/04/01 от 08.05.2019 г. за налагане на финансова корекция. Обосновала е този резултат с неправилност от страна на Административен съд Добрич при прилагането на материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав, е преценил за спорен въпросът - дали е доказана икономическата жизнеспособност на предприятието съгласно заложеното в бизнес плана. Върховният съд не се е съгласил с първоинстанционния съд, че няма задължение да се изпълняват заложените за всяка година приходи. Посочил е, че бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане целите на мярката, тъй като по този начин се доказвала икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период. Касационната инстанция е приела, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и неспазването им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. На база на фактическите установявания, направени по делото, Върховният административен съд, тричленен състав, е формирал извод, че ЕТ ЕКО 2012 В. Николов е нарушил своите договорни и нормативни задължения, поради което за административния орган е възникнало материалното право да поиска връщане на вече изплатените суми ведно със законната лихва. Преценил е, че договор 08/311/00713/08.11.2014 г. е неизпълнен не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало, както целите на мярката, по която е получена помощта, така и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на този проект. Касационната инстанция е формирала извод, че доколкото дейностите по проекта изобщо не са били изпълнявани, е нарушена и целта на предоставеното подпомагане. Върховният съд е приел също така, че при установената висока степен на неизъплнение по проекта и продължителността на неизпълнението от две години, законосъобразно е разпоредено от административния орган връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ. Искането е неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решение е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някои от причините, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Според чл. 239, т. 1 АПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, за която решението е неблагоприятно. Цитираната норма визира непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на бездействие на страната по съдебния спор, която иска отмяната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай, като основание за отмяна, се сочат два документа, индивидуализирани по-горе, които обаче не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Документите са съществували към момента на постановяване на решенията на първоинстанционния съд и на касационната инстанция, даже единият от тях - съпроводителното писмо е цитиран в решението на първоинстанционния съд. В този смисъл не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на искателя адв. Г. Григоров, направен в негова уточняваща молба от 29.01.2021 г. (л. 76 от адм. дело 1839 по описа на Върховния административен съд), че Тези писма не са ми били предоставени от доверителя ми. Законът изисква новооткритите документи да не са били известни на засегнатото от съдебния акт лице, което се позовава на тях, а не на неговия пълномощник. В случая не се твърди по делото, че тези документи не са били известни на жалбоподателя в първата инстанция и искател в настоящото производство. Нещо повече, от съдържанието на двата документа става ясно, че искателят е знаел за тях. Уведомителното писмо е адресирано до искателя, а съпроводителното писмо, заведено в Държавен фонд Земеделие на 17.04.2018 г. изхожда от искателя и е в отговор именно на уведомителното писмо. Така посочените съображения са достатъчни за преценката на искането за отмяна като неоснователно. Същото следва да се отхвърли предвид липсата на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Първа колегия