Решение № 10249 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2009 г.
ВАСI отделение31.07.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 734 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 118 от 2004 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение. ОСЪЖДА директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна да заплати на "Йовета глас Трейдинг" ООД разноски по делото в размер на 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10249 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на ТД на НАП гр. Разград, против решение № 734 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 118 от 2004 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен данъчен ревизионен акт № 0260 от 17.09.2001 г., издаден от данъчния орган при ДП - гр. Разград, потвърден с решение № 984 от 12.11.2001 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, с която на "Йовета глас Трейдинг" ООД с данъчен адрес гр. Лозница за периода на 2000 г. по ЗКПО е определен данък върху печалбата за довнасяне в размер на 79255 лв. главница и лихви в размер на 2873.64 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Йовета глас Трейдинг" ООД - гр. Варна, с представено по делото писмено становище от адв. Едрева оспорва жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отменил по жалба на "Йовета глас Трейдинг" ООД, данъчен ревизионен акт № 0260 от 17.09.2001 г., издаден от данъчния орган при ДП - гр. Разград, потвърден с решение № 984 от 12.11.2001 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, с която за периода на 2000 г. по ЗКПО е определен данък върху печалбата за довнасяне в размер на 79255 лв. главница и лихви в размер на 2873.64 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразен е отказът на данъчния орган да признае на "Йовета глас Трейдинг" ООД да упражни вече възникнало за 2000 г. право за ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 20 ЗЧИ (отм). Съдът е приел, че макар и да са отменени разпоредбите на чл. 18 - 20 ЗЧИ, то не е отменено правото на ползване на преостъпен 50% данък печалба за заварените случаи по ЗКПО, тъй като с пар. 27 от ПЗР на ЗИДЗКПО (отм) законодателят е предвидил, че "Данъчнозадължените лица, ползващи данъчни облекчения по отменени разпоредби на този закон, имат право да изберат за следващи данъчни години дали да продължат използването на данъчните облекчения по отменените разпоредби, или облекчението по чл. 60". Съдът е посочил още, че дружеството е извършило инвестиция в определен от МС район с висока безработица по смисъла на чл. 18, ал. 3 ЗЧИ и то отговаря на изискванията на чл. 19 от този закон т. к. е дружество с предмет на дейност реализация на приоритетен инвестиционен проект и има правото на данъчно облекчение по чл. 20 ЗЧИ за срок от 10 години, считано от 1998 г. т. е и за периода включващ 2000 г. Посочил е също така, че дружеството продължава да отговаря на изискванията за реализация на приоритетен инвестиционен проект. Видно от заключението на вещото лице дружеството е извършило планираната инвестиция, като за процесната 2000 г. са били извършени инвестиции на стойност 553 112.66 лв. при предвидени 115 000.00 лв. или е налице преизпълнение на плана с 480.97 %. По тези съображения съдът е уважил жалбата и отменил в тази част обжалвания ДРА. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът при повторното разглеждане на делото след отмяна на първоначалното решение от ВАС и в изпълнение на дадените указания в отменителното решение е съобразил всички доказателства по делото и е направил законосъобразен извод в съответствие с материалния закон, който се споделя и от настоящия състав на ВАС. Неоснователно е поддържаното възражение в касационната жалба за нарушение на материалния закон- като се сочат изискванията на чл. 18 и чл. 19 ЗЧИ (отм). Дали дружеството попада в кръга на субектите по чл. 20 ЗЧИ (отм) са налице влезли в сила решения на ВАС (Р № 5004/11.05.2006 г. и № 7087/12.06.2008 г. на първо отделение. С първото решение съдът е отменил предходния ДРА № 193/22-06.2001 г. касаещ също отказано право за ползване на данъчно облекчение по чл. 20 ЗЧИ за предходните години - 1999 и 1998 г. Такива са и изричните указания на ВАС дадени в отменителното решение, в смисъл, че съдът следва да се съобрази с крайния резултат от обжалването на предходния данъчен ревизионен акт при условие, че дружеството продължава да отговаря на изискванията за реализация на приоритетен инвестиционен проект. Това указание на ВАС е съобразено от съда, който е събрал необходимите доказателства в тази насока и въз основа на заключението на назначената по делото експертиза е приел, че тези изисквания за налице. Предвид това съдът правилно е приел наличие на предпоставките на чл. 20 ЗЧИ и възникналото право за дружеството да ползва преотстъпване на 50 % от размера на дължимия данък печалба. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се заплати на ответната страна направените по делото разноски пред ВАСК в размер на 2760 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 20 ЗЧИ