Решение № 3710 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2013 г.

Решение № 3710 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Росица Асенова Цочева, в качеството й на едноличен търговец, със седалище в гр. Пордим, ул. "Кала тепе" № 9, чрез адв. Геновева Колева Георгиева, против Решение № 217 от 30.04.2013 г. на Административен съд гр. В. Търново, по адм. д. № 737 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 151102955/12.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 360/10.07.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Делийвъри Груп" ООД и "Бешев" ЕООД общо в размер на 10 530,22 лева за данъчни периоди от м. 07.2006 г. до м. 10.2010 г. и начислени лихви в размер на 4 800,32 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за липса на доказани реални доставки по процесните фактури. Неправилно, в тази връзка, е преценена доказателствената сила на представените стокови разписки, идентични по вид, количество и стойност на стоката по всяка една фактура на "Делийвъри Груп" ООД. Не е обсъдена доказаната способност на този доставчик да извърши доставките. Липсата на пътни листи не е равнозначна на липса на транспортиране на стоката, още повече, че доставчикът не е бил длъжен да пази такива документи повече от една година от извършването на превоза. Не са обсъдени представените на л. 15 - 21 от папка 1.1 от административната преписка фактури за разносна търговия. Без основание съдът игнорирал представените пътни листи, свързани с всяка една фактура на "Бешев" ЕООД, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на хранителни стоки и цигари съответно по 92 и 20 бр. фактури на посочените преки доставчици като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице-получател по фактурите на право на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан, защото оспорените стокови разписки, представени с възражението против ревизионния доклад, по доставките на "Делийвъри Груп" ООД са с недоказана автентичност, а също и са недостатъчни за обоснован извод за предаване на родово-определената стока. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която в счетоводството на доставчика стоките са завеждани само стойностно, поради което не може да се заключи, че той е разполагал с предмета на процесните доставки. Аналогично е приел, че не е доказано транспортирането и предаването на стоките по фактурите на "Бешев" ЕООД. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателно в касационната жалба се твърди, че в първоинстанционното производство са представени достатъчно и убедителни доказателства, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит отразяват действително осъществени данъчни събития. Представители на фирмите - преки доставчици на ревизираното лице са потвърдили извършването на доставките, което прави несъстоятелно изключването от доказателствата на представените още с възражението към ревизионния доклад стокови разписки към фактурите на "Делийвъри Груп" ООД като неавтентични; проверени са счетоводствата им при пълно съдействие на обслужващите ги счетоводни къщи. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установило отчитането на приходи от продажбите на стоки по процесните фактури, което съпоставено с факта на недоказването с фискални бонове на плащане в брой по някои от фактурите, но с представените в ревизионното производство дневни финансови отчети и копия на записи от електронни контролни ленти, удостоверяващи посочения факт, от електронния касов апарат на "Делийвъри Груп" ООД, обосновава извод, че между посочения доставчик и ревизираното лице действително са разменени равностойни престации в изпълнение на процесните доставки. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице /стр. 16/, че в счетоводството на ревизираното лице има записвания, свързани с използване на предмета на процесните фактури за последващи облагаеми доставки, което кореспондира и с безспорното и доказано обстоятелство за дейността на ревизираното лице в смесен магазин в гр. Пордим, където са продавани храни, алкохол и цигари. Основателно в касационната жалба се поддържа, че съдът е игнорирал безспорно доказаната възможност на посочения доставчик да извърши сам транспорта на процесните стоки, като липсата на пътни листа за този транспорт в съвкупност с доказаното предаване на стоката не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице. Това е така и защото с декларация от 13.02.2012 г., настоящият управител на дружеството - доставчик е посочил, че е предоставил всички документи с които разполага, предадени от предишния собственик. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанциония съд и относно реалността на доставките на "Бешев" ЕООД. В папка 1.2 на ревизионната преписка за този доставчик са представени достатъчно и убедителни доказателства по опис, подписан от управителя на дружеството, че е извършил доставките. Доставчикът има регистриран склад за търговия на едро с тютюневи изделия, доказана е възможността му да транспортира стоката; още в ревизионното производство са представени пътни листове и стокови разписки, съвпадащи по дати с тези на процесните фактури, с посочено лице водач на МПС и попълнен маршрут до гр. Пордим. Плащането по фактурите не е спорно и е потвърдено и със заключението на експертизата. Относно името на водача на МПС, за който е прието, че не е лице по трудово правоотношение с доставчика, в касационното производство са представени доказателства за идентичност на лицата Велислава Красимирова Симеонова /вписана в пътните листове/ и Велислава Красимирова Попова /посочена като лице по трудов договор с доставчика в справката на ТД на НАП/. Посоченото прави несъстоятелни решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно този доставчик. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като неправилно подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което по жалбата на ревизираното лице РА бъде отменен. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 275 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение