Решение № 10014 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 358/2010 г.

Решение № 10014 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 358/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Росен Стефанов Рибчев срещу решение № 35 от 19.11.2009 г. на Административен съд - Русе, по адм. дело № 274/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - заместник-директора на ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище, с което поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на Росен Стефанов Рибчев срещу заповед № З-ДС-2063/16.07.2009 г. на заместник-директора на ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, за това, че жалбоподателя е длъжник в особено големи размери, личното имущество не покрива задължението и не е представено надлежно обезпечение, му е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и/или издаването на паспорти и заместващи ги документи". Съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е солидарен длъжник с "Адакс - Рибчеви" ООД по изпълнително дело № 20097600400562, образувано по молба на "Газтрейд" АД гр. София, въз основа на изпълнителен лист № 2948 от 22.06.2009 г., издаден от Русенския районен съд по гр. д № 3250/2009 г. за сумата от 360 000 лв., дължима по запис на заповед от 6.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, разноски и такси по гражданското и изпълнителното дело. Съдът е приел, че оспорващият е бил редовно уведомен за започналото административно производство по искане на частния съдебен изпълнител - съобщението е било върнато от адреса на лицето, с отбелязване, че е напуснало същия, и не е представил възражения и доказателства, че притежава имущество, което може да обезпечи дълга. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и е изслушана съдебно- икономическа експертиза, съгласно която пазарната стойност на притежавания от лицето дял в недвижимите имоти, върху които са наложени обезпечителни мерки в хода на изпълнителното производство е в размер на 211 675 лв. Съдът не е взел предвид доказателствата за имуществото, притежавано от "Адакс - Рибчеви" ООД, като е изтъкнал, че то е различен правен субект от жалбоподателя. При тези фактически обстоятелства е достигнал до извод, че са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, поради което административният орган законосъобразно е приложил предвидената в текста принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Посочил е, че в тази хипотеза органът действа в условията на оперативна самостоятелност и преценката му да наложи ограничителната мярка не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Счел е за неоснователни възраженията за липса на надлежно установяване по съдебен ред на паричното задължение и неговият размер, по съображения, че несъдебните изпълнителни основания също удостоверяват изпълняемо право, по което съдът се е произнесъл с определение, ползващо се със стабилитет. Приел е също, че спирането на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение не рефлектира върху законосъобразността на оспорения административен акт. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са необосновани изводите на съда за липса на имущество, което да обезпечи изцяло паричното задължение на жалбоподателя, солидарно дължимо с дружеството, в което е и съдружник. Релевира отново доводи, че паричното задължение не е установено по съдебен ред по смисъла на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, тъй като съдебните актове, издадени по несъдебни изпълнителни основания не се ползват със сила на присъдено нещо. В тази връзка представя определение № 163 от 25.02.2010 г. на Русенски окръжен съд по въззивно частно търговско дело № 44/2010 г., с което е отменено разпореждане, инкорпорирано в заповед № 169/15.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът "Адакс - Рибчеви" ООД и Росен Стефанов Рибчев да заплатят солидарно на кредитора "Газтрейд" АД сумата 360 000 лв., въз основа на което е издаден изпълнителен лист и вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение молбата на "Газтрейд" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу "Адакс - Рибчеви" ООД и Росен Стефанов Рибчев. При тези доводи моли да се отмени обжалваното решение. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Настоящият съдебен състав намира изводите на съда за наличието на предпоставките по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за правилни и обосновани. Въз основа обаче на възложеното му по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължение служебно да следи за съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон, счита, че при постановяването му е налице нарушение на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, поради следното: Приложената ПАМ представлява ограничение на правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз, какъвто е всеки български гражданин от 1.01.2007 г. по силата на притежаваното национално гражданство и членство на Република България в Европейския съюз от посочената дата. Съгласно чл. 17, ал. 1 от глава втора "Гражданство на Съюза" на Договора за създаването на Европейската общност (ДЕО) се създава гражданство на съюза (разделът за гражданството на съюза и последното като институт са създадени с чл. Ж от Договора за Европейския съюз от 1992 г., известен като Договор от Маастрихт), като гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство. Гражданите на Съюза, съгласно алинея втора на цитираната разпоредба от ДЕО, се ползват от правата и изпълняват задълженията, предвидени в настоящия договор. Основно право на всеки гражданин на Съюза по силата на чл. 18 от ДЕО е свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки при спазването на ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор, и на мерките, приети за неговото осъществяване. Нормата на чл. 18, ал. 1 от ДЕО, съгласно утвърдената практика на Съда на Европейските общности е норма с директен ефект, т. е. субектите на частното право (гражданите на ЕС) под юрисдикцията на държава-членка черпят директно права въз основа на посочената норма. Националният съдия, по силата на директния ефект и върховенството на правото на ЕС е длъжен да осигури правна защита на всеки български гражданин, чието право на свободно движение по чл. 18, ал. 1 от ДЕО е нарушено. Ограниченията на правото на свободно движение на гражданите са установени в Дял III "Свободно движение на хора, услуги и капитали" и са същите като тези за свободното движение на работници, а именно обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве (вж. чл. 39, ал. 2 от ДЕО). Правата, установени с цитираните норми, представляващи действащо и приложимо право на територията на Р България към датата на постановяване на административния акт, обжалван пред първоинстанционния съд, са възпроизведени в чл. 20, ал. 1 (относно гражданството на ЕС) и чл. 21, ал. 1 (относно правото на свободно движение на гражданите на ЕС) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съответно чл. 45, ал. 3 от същия договор изброява същите три съображения, въз основа на които може да бъде ограничено правото на свободно движение на гражданите на ЕС - обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Предвид членове 12, 18, 40, 44 и 52 от ДЕО като материалноправно основание за издаването й е приета Директива 2004/38/ЕО, в чийто предмет, освен останалото нормативно съдържание, попада уредбата на ограниченията, налагани на правата на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки и на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на постоянно пребиваване на територията на държавите членки от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Съгласно чл. 27, ал. 1 от директивата държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Предвид горното, нормата от националното право на основание на която е издадена обжалваната пред първоинстанционния съд ПАМ, а именно чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В случая основанието за налагането на ПАМ "забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи" по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е защитата на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. Поради неизпълнение на задължението за транспониране на директивата във вътрешното ни законодателство нормата на чл. 27, ал. 1 от същата има вертикален директен ефект, т. е. частните лица могат да черпят права от нея спрямо националните органи и да се позовават на посочената норма пред националния съд при накърняване на техните права, в резултат от нетранспонирането на директивата. По силата на върховенството на правото на Европейския съюз над националното, цитираната норма от директивата дерогира прилагането на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС предвид противоречието между двете разпоредби, поради което и във връзка с гореизложеното оспореният съдебен акт следва да бъде частично да се отмени и тъй като фактическата обстановка по делото е изяснена, да се постанови ново по съществото на спора в отменената част, с което да бъде отменена заповедта в частта, с която на Росен Стефанов Рибчев е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" по отношение на държавите-членки на Европейския съюз. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед, с която се прилага ограничителната мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД по отношение на държавите, които не са членки на ЕС, е правилно. Решаващият съд, въз основа на доказателствата по делото правилно е достигнал до извод, че жалбоподателят, като физическо лице, солидарно отговорно, в качеството на авалист с "Адакс - Рибчеви" АД към момента на издаване на оспорената заповед не е представило обезпечение и не притежава имущество, което да послужи за пълно обезпечение на задължението, предмет на изпълнителното производство. Неоснователни са доводите, че несъдебното изпълнително основание не покрива критериите на установено по съдебен ред парично задължение по см. на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД. Според правилата на ГПК процедурата по издаване на изпълнителен лист се извършва от съда, а не от друг орган, и съдът е този, който проверява основателността на изпълнителното основание, неговата редовност и т. н. - т. е. преди издаване на изпълнителния лист съдът е този, който установява наличието на паричното задължение. Без правно значение е обстоятелството, че в случая изпълнителният лист е издаден "на несъдебно изпълнително основание". В чл. 76, т. 3 ЗБДС се изисква паричното задължение да е установено по съдебен ред и това изискване в случая е налице - по реда на чл. 418 и сл. ГПК съдът, след изпълнение на предвидената съдебна процедура, е установил наличието на паричното задължение на жалбоподателя по отношение на българско юридическо лице, доказателство за което е и фактът, че съдът е издал и изпълнителния лист за принудително събиране на вземането. Ето защо твърденията на касатора, че вземането не е установено по съдебен ред е неоснователно. Неоснователни са и възраженията, че при преценка на имуществото, притежавано от жалбоподателя съдът не е съобразил участието му като съдружник в "Адакс - Рибчеви" ООД и имуществото на последното. Съдът правилно е приел, че се касае за самостоятелни правни субекти, поради което притежаваното от всеки от тях имущество не може да служи за обезпечение на дълга на другия солидарен длъжник. Жалбоподателят като солидарен длъжник отговоря изцяло и самостоятелно за паричното задължение, поради което преценката дали притежава имущество в степен да го обезпечи правилно е направена само с оглед данните за личното му такова, но не е взето предвид имуществото на дружеството, в което е съдружник. Представеното пред касационната инстанция определение на съда има правно значение и следва да бъде преценено евентуално в производство по чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, но не влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт. Поради това, обжалваното решение в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,