Решение № 33 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 507/2011 г.

Решение № 33 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 507/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. В., чрез пълномощника му адвокат К. Б., против решение от 9.02.2011 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 112/2010 г. на Районен съд-Монтана за възлагане на основание чл. 29, ал. 2 СК на Р. М. Б. -В. на плазмен телевизор, компютър, бюро и стол. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като критерият по чл. 29, ал. 2 СК е предназначението на вещите и съответно ако вещта по характер е такава, че с ползването й да могат да се задоволяват нужди и на родителите и трети лица, то не би могло да се приеме, че тя е предназначена за детето. Претендира възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Р. М. Б. -В. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 914 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: дали в хипотезата на чл. 29, ал. 2 СК предназначението на вещта следва да е само да обслужва детето и да не може да обслужва и родителите и третите лица, или вещта би могла да служи и на трети спрямо детето лица, но за възлагането й е достатъчно това, че тя може да служи и на детето. Поставеният въпрос е обусловил изхода на спора, като въззивният съд е приел, че плазмения телевизор, компютъра, бюрото и стола са придобити по време на брака между страните при съвместен принос на двамата съпрузи и са ползвани за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете. Счетено е, че съвременните условия на живот предполагат ползването на такива вещи в детските стаи, част от които се ползват и при образованието му и тъй като родителските права са предоставени на майката, а ползването на семейното жилище на ответника, не би било правно и житейски справедливо детето да бъде лишено при извършването на делба от ползването на тези закупени за неговото отглеждане, възпитание и удобство вещи. По основанието за допускане на касационно обжалване: Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване касае тълкуване на употребеното в чл. 29, ал. 2 СК понятие "движимите вещи, предназначени" за отглеждане и възпитание на децата. При тълкуването следва да се изходи от целта на правната норма - да се подпомогне родителя, на когото са предоставени родителските права в осигуряване на отглеждането и възпитанието на децата, както и да се защитят интересите на децата, като същите се обезпечат с вещите, които са ги обслужвали в семейството на родителите им или родителите са предназначили за обслужването на децата. Какви вещи са придобити за обслужване на децата зависи от жизнения стандарт и възгледите за възпитание и отглеждане на родителите. В този смисъл в приложението на чл. 29, ал. 2 СК попадат не само движимите вещи, които по своя характер са предназначени за използване от деца /детско легло, играчки и т. н./, но и всички движими вещи, които съпрузите са придобили с оглед използването им от децата им и свързани с тяхното отглеждане и възпитание, независимо дали същите принципно могат да обслужват и родителите или трети лица. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, следва, че въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл. 29, ал. 2 СК по отношение на компютър, бюро и стол е постановено в съответствие с материалния закон. От показанията на разпитаните свидетели, включително и свидетелката В. В., сестра на ответника, се установява, че с вещите е била обзаведена средната стая, която е била предназначена за детска стая, т. е. касае се за вещи, които са били придобити със семейни средства за отглеждането и възпитанието на детето, като без значение е дали част от вещите, като компютъра, са били ползвани и от други членове на семейството. В частта, с която е уважен иска по чл. 29, ал. 2 СК по отношение на плазмен телевизор S. въззивното решение е неправилно. Липсват доказателства тази вещ да е закупена за обзавеждане на детската стая - свидетелката Т. изнася в показанията си, че вещта е закупена на кредит, изплащан от ищцата и се е намирала в кухнята, а свидетелката Г. не е сигурна дали в детската стая е имало телевизор. След като по естеството си вещта не служи за задоволяване нуждите на детето и не е установено същата да е била предназначена от родителите за неговото отглеждане, то иска по чл. 29, ал. 2 СК по отношение на тази вещ е неоснователен. В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска по чл. 29, ал. 2 СК по отношение на плазмен телевизор S. и вместо него да се постанови друго, с което иска да се отхвърли в тази част, а в частта, с която искът по чл. 29, ал. 2 СК е уважен по отношение компютър, бюро и стол, следва да бъде оставено в сила. С оглед частичната основателност, съответно неоснователност на касационната жалба, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение