Решение № 10912 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. "Белово 2014" ЕАД, град Белово, чрез адв. И. Бобев обжалва решение 7/04.01.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело 448/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-16001319003196-091-001/20.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Касаторът твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка по спора. Излага подробни съображения за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по спорните доставки. В тази връзка сочи, че "Белово 2014" ЕАД е действащо предприятие със 100 % общинско участие и дейността му е свързана изцяло с нуждите на общината и изпълнението на нейните инфраструктурни обекти. В хода на ревизията са представени доказателства за необходимата техническа, технологична и кадрова обезпеченост на подизпълнителите. Налице е техническа, строителна и юридическа документация, доказваща реалното извършване на дейностите по договора за обществена поръчка, ДДС е начислен надлежно от доставчика, деклариран и внесен. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез гл. юрк. Й. Бъчварова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира следното: С оспорения ревизионен акт на "Белово 2014" ЕАД са установени задължения по ЗДДС в размер на 63 684.50 лева и лихви в размер на 9 575. 27 лева, резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит и корекция на ползван данъчен кредит в общ размер на 92 246.77 лева, както следва: за д.п. м.04.2019 г. отказ на данъчен кредит в общ размер на 71 855.33 лева по фактури, издадени от "Варко Груп" ЕООД, "Делчев инженеринг" ЕООД и "Европейски пътища" АД и извършена корекция на приспаднат данъчен кредит в д.п. м.04.2019 г. в размер на 20 391.44 лева по фактури 82/16.01.2018 г. и 83/31.01.2018 г. издадени от "Делчев инженеринг" ЕООД с предмет аванс, приспаднат с окончателните фактури 115/01.04.2019 г. и 253/15.04.2019 г. В общия размер на лихвите от 9 575.27 лева са включени лихви в размер на 4 847.03 лева за начислен от ревизираното лице ДДС на основание чл. 102, ал.3 ЗДДС, дължим до датата на повторната му регистрация по ЗДДС на 19.02.2019 г. и за късно издаване на фактури към община Белово, както и лихви в размер на 836.10 лева за неправомерно упражнено право на приспадане по фактури, издадени от "Вида Транс" ЕООД, които са сторнирани. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал. 2 ДОПК - С. Георгиева като орган, възложил ревизията и П. Киприна - ръководител на ревизията. Заповедите за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани с квалифицирани електронни подписи на издателите им, валидни към датата на подписване на съответния акт. Спазени са изискванията за форма, предписани в чл.120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По разпределението на доказателствената тежест в процеса, на основание § 2 от ДР на ДОПК е приложил общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 2 АПК и е приел, че "Белово 2014" ЕАД, което претендира признаване на правото на приспадане, носи тежестта да докаже всички факти за изпълнението на условията за възникването и надлежното му упражняване. По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. По отношение на отказа на правото на приспадане в размер на 21 666.67 лева по фактура 1...572/3.04.2019 г. издадена от "Варко Груп" ЕООД, с предмет СМР на улици в кв. Малко Белово, съдът е установил, че касае изпълнението на договор от 29.03.2019 г. за ремонт на улици в община Белово. Доставчикът е представил доказателства, че услугите са извършени от подизпълнител "Европейски пътища" АД по фактура 1...1901/08.04.2019 г. за услуга с багер, булдозер и еднобандажен валяк и протокол за извършена работа на обект кв. Малко Белово. Представени са и фактури, издадени от "Смиката" ЕООД към Варко Груп ЕООД 78/05.04.2019 г. за подготовка на терен, полагане на бетон дебелина 15см, редене на бордюр с данъчна основа 4005 лева и ДДС 801 лева и фактура 79/05.04.2019 г. за наливане, армиране и обработка на бетон, подготовка на терен и редене на бордюр на стойност 3 245 лева и ДДС 649 лева. Според съда фактурата, издадена от "Варко Груп" ЕООД не съдържа конкретизация на вида и обема на извършените СМР. Не е спорно, че прекият доставчик разполага с материална и техническа обезпеченост да извърши доставките, но същественото в случая е, че спорните доставки са свързани с ремонт на улици в община Белово, предмет на договор 88/11.12.2017 г. с изпълнител ревизираното дружество и възложител община Белово, който ремонт е приключил преди процесния период съгласно представените по делото писмени доказателства. Възраженията на ревизираното лице, че представените протоколи обр. 19 не установяват изпълнение на договор с община Белово, съдът е отхвърлил като неоснователни, по съображения, че приемането на извършените работи с акт обр. 19 е изрично уговорено в договора с общината. Според съда няма как да се извършват СМР на улици, които вече са ремонтирани. Тезата на дружеството за предоставени стоки на консигнация, съдът е приел за правно неиздържана, защото през 2019 г. не се констатират действащи договори на Белово 2014 ЕАД за ремонтни дейности на улици в гр. Белово, а и на консигнация могат да бъда предоставени стоки, не и услуги. По доставките от "Делчев инженеринг" ЕООД съдът е установил, че фактура 253/15.04.2019 г. е с предмет по договор от 05.01.2018 г., доставка на стоки и предоставяне на услуги съгласно протокол 2/15.04.2019 г. и приспаднат аванс 29 996.70 лева по фактура 83/31.01.2018 г., остатък 93.30 лева. По фактура 256/19.04.2019 г. за извършени работи и доставка на материали и услуги с техника в гр. Белово е упражнено право на данъчен кредит в размер на 40 200 лева. От събраните доказателства е установено, че липсва конкретизация на обектите, за които се отнасят услугите по първата фактура. Приложените множество товарителници са за периоди м. 03 и м.04.2019 г., включително и периоди след издаването на фактурите, не съдържат превозвач, а като получател са посочени физически лица. Договорът от 05.01.2018 г. сключен между Белово 2014 ЕООД и Делчев инженеринг ЕООД касае обекти в с. Мало Конаре, а фактура 256/19.04.2019 г. е за услуги в гр. Белово. Протоколът за приемане на СМР към 19.04.2019 г. не сочи мястото на доставяне на процесните стоки и услуги. При тези факти, съдът е приел за законосъобразни и правилни изводите на органите по приходите, че доставките не са реално извършени. По отношение на извършената корекция на ползвания данъчен кредит за авансови плащания по фактурите, издадени от "Делчев инженеринг" ЕООД от м.01.2018 г., съдът е посочил, че правото на приспадане на данъчен кредит за авансово плащане възниква само ако е последвано от реално извършена доставка. Доставките на строителни материали са от м. март и април 2019 г., когато ремонтът на улиците в кв. М. Белово е приключил и след като към м.04.2019 г. не са налице действащи договори на Белово 2014 ЕАД за ремонтни дейности на улици в община Белово, не може да се твърди, че строителните материали са доставени на консигнация. По фактура 1...1899/01.04.2019 г. издадена от Европейски пътища АД е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 970 лева за услуга с багер, булдозер и еднобандажен валяк на обект "улици в кв. Малко Белово". За тази доставка съдът е установил, че към д.п. м.04.2019 г., когато се твърди, че са извършени услугите от подизпълнителя, ремонтът на улиците в кв. М. Белово е приключен. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на установените задължения по ЗДДС и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Спорните фактури документират доставки на стоки (строителни материали) и строителни услуги, извършени в данъчен период м.04.2019 г. Не е спорно и дружеството изрично посочва в касационната жалба, че основната му дейност е свързана с изпълнението на инфраструктурни обекти на община Белово. Установено е по делото, че е изпълнител по договор 88/11.12.2017 г. за ремонт на улици в кв. М. Белово, гр. Белово с възложител на община Белово, като фактурираните от дружеството услуги по изпълнението на този договор са от 2018 г. В процесния период на м.04.2019 г. не са налице данни и доказателства по делото, че "Белово 2014" ЕООД е изпълнявало дейности по ремонт на улици в община Белово по посочения договор или по други договори, сключени с общината. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано извършването на строителни услуги на улици в община Белово и от подизпълнителите на ревизираното лице. Съгласно чл. 68, ал.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква към момента когато данъкът става изискуем. Съгласно чл. 25, ал.6, т.1 от ЗДДС ДДС е изискуем към датата на настъпване на данъчно събитие. При доставки на услуги данъчното събитие възниква при извършването им, а при доставки на стоки към момента на прехвърляне на правото на разпореждане като собственик от доставчика на получателя. Тези юридически факти не са доказани по делото от събраните при ревизията писмени доказателства, поради което за получателя по фактурите не са изпълнени предпоставките по чл. 68 и чл. 69 за признаване на правото на приспадане. Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на извършената в данъчен период м.04.2019 г. корекция на ползвания данъчен кредит за авансови плащания по доставките от "Делчев инженеринг" ЕООД, за които не се доказва действителното им осъществяване. Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон и като валидно, допустимо и правилно постановено, следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на Национална агенция за приходите, юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган - ответник по касация в размер на 2557.29 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,