Решение № 7136 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2019 г.

Решение № 7136 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Людяни 2002" ООД гр. С. Загора, чрез пълномощника му адв. Арабаджиева, против решение № 2527 от 30.11.2018 г. по адм. дело № 2261/2018 г. по описа на Административен съд П.. Направени са и са развити оплаквания за неправилност на решението, основаващи на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен административният акт, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център П. /БД ИБР/ чрез процесуалния представител юрск. Гавраилова, взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по жалба на "Людяни 2002" ООД, гр. С. Загора, против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 57/05.07.2018 г., издаден от директора на БД ИБР, с който в тежест на "Людяни 2002" ООД са установени за плащане задължения, произтичащи от дължима такса за правото на водовземане от минерална вода по разрешително 31610036/04.04.2012 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. вкл. в общ размер на 73 001, 25 лв., ведно с дължима лихва за забава в общ размер 16 767, 86 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Изводите на административния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, вкл. и относно формата, съществените му реквизити и компетентността на органа, са обосновани и законосъобразни. Фактическата обстановка не е спорна и е установена пълно от административния съд. Релевантно за спора е, че за периода 2013-2017 г. на дружеството е издадено разрешително за водовземане на минерална вода № 3160036/04.04.2012 г. от находище "Старозагорски минерални бани", от водовземни съоръжени КЕШИ 1 и КЕИ 2. Срокът на действие на разрешителното е от 04.04.2012 г. до 04.04.2022 г. като за начален срок на упражняване на правото на водовземане е установено въвеждането в експлоатация на бъдещите басейни и монтиране и пломбиране на водомер за отчитане на ползваните водни количества. Заплащането на таксата на база разрешен обем, вода и температура по разрешителното, за което до 31. 01. на следващата година се предоставя информация на БД. Разрешителното е стабилен административен акт, влязъл в законна сила. От страна на титуляра на разрешителното няма заплащане на такса за водоползване за периода от издаването му до издаване на АУПДВ. Съобразно данните от извършени проверки на място, обективирани в констативни протоколи от 11.05.2018 г., 22.12.2016 г., 18.03.2013 г. е установено, че водовземане по разрешителното не се извършва от титуляра, плувните басейни и съоръжения, за които е издадено – не са изградени предвид неприключила съдебна процедура. Междувременно по направено искане от титуляра от 02.08.2013 г. за изменение на условията на разрешителното – относно източника и температура на водата е проведено административно и съдебно производства, за които няма данни да са приключили с изричен акт. На адресата на акта е издаден АУПДВ за дължима и неплатена такса за водоползване по разрешителното за 5 години, ведно с лихвите. Проведен е процедура по уведомяване, дадена е възможност и за доброволно плащане на дължимите суми. В хода на съдебното производство е прието заключение на СТЕ според което обектът на водоснабдяване не е изграден, инвестиционното предложение на "Людяни 2002" ООД за строеж на "Общежитие със зона на профилактика и спорт" не е реализирано като няма одобрени проекти, нито започнали СМР, вкл. и по изпълнение на водопроводни отклонения за водоснабдяване с минерална вода от водовземни съоръжения КЕИ 1 и КЕИ 2. При така установената безспорна фактическа обстановка административният съд е направил извод, че издаденият акт е законосъобразен по съществото си. Според съда таксата за водовземане се дължи за предоставеното право на водоползване и от датата на влизане в сила на разрешението, независимо от това дали титулярът на правото фактически е реализирал същото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗВ. Съдът тълкува разпоредбата като прави извод, че законът не свързва дължимостта на таксата с факта на реалното отнемане на водни обеми, в който смисъл са и аналогичните разпоредби на чл. 3, ал. 2 от тарифата, издадена на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ, отменена и действаща. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Счита за ирелевантно обстоятелството, че макар и да не е настъпил началният момент за заплащане на таксата, дефиниран в издаденото разрешително, тъй като приложимата правна норма не свързва дължимостта на таксата с реалното започване на водовземането. Тези изводи на съда са незаконосъобразни. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 от ЗВ, се заплащат такси за водовземане от минерални води като таксата се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определят с тарифа на Министерския съвет съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ. В процесния случай правото на използване на минералните води възниква за адресата на АУПДВ по силата на разрешително за водовземане от минерална вода № 3160036/04.04.2012 г., което представлява стабилен административен акт, действащ при условията, при които е издаден и които съдържа предвид липсата на данни за приключила процедура по издаване на последващ административен акт във връзка с поискано изменение на условията по разрешението съгласно заявление на дружеството от 02.08.2013 г. Нормата на чл. 53 ЗВ определя изискванията за минималното съдържание на разрешителното за водоползване, в което като съществен реквизит е посочен срокът на действие на разрешителното и условията при които се предоставя правото за използване на водите /т. 12 и т. 15 от чл. 53 ЗВ/. В процесното разрешително е фиксиран срок на действие на разрешителното /04.04.2.0120 г. - 04.04.2022 г. / и едновременно с това е фиксиран началният срок за упражняване правото на водовземане – от въвеждане на бъдещите басейни в експлоатация и монтиране и пломбиране на водомер за отчитане на ползваните водни количества. В случая възникването за титуляра на правото на водоползване като определящо за дължимостта на таксата освен с фиксиран начален срок – дата - е обвързано кумулативно и със сбъдване на условие, а именно – въвеждане на бъдещите басейни в експлоатация. Безспорно е установено, че условието не е сбъднато, тъй като дейности по изграждане на басейните, за които е дадено разрешението за водоползване, не са осъществени. Съответно, не са и въведени в експлоатация обектите, които не са построени и чието изграждане дори не е започнало. Или, доколкото разрешителното за водоползване е актът, който определя съществените параметри на правото на водоползване, вкл. и началния момент от който това право възниква за титуляра на разрешителното, следва да се приеме, че в случая е налице отлагателно условие, след осъществяване на което за титуляра възниква възможността да упражнява дейността, за която му е издадено разрешителното. При несбъдване на условието, както е в процесния случай, правото на водоползване не може да бъде упражнявано, не се счита за възникнало, поради което не се дължи и съответната такса, предмет на процесния АУПДВ. Само при евентуално сбъдване на условието в срока на действие на разрешителното биха били налице основания за заплащане на таксата и то без значение дали фактически се извършва водовземане на минерални води. Като е достигнал до различно правни изводи за дължимост на таксата, установена за плащане с оспорения АУПДВ, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото в двете съдебни инстанции, в тежест на бюджета на ответника следва да се присъдят направените разноски от дружеството съобразно списък на разноски и приетите доказателства за платени държавни такси, хонорар на вещо лице и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 7068 лева, от които 3150 за първата инстанция и 3918 лв. за касационна съдебна инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение